Не се сбогувам [bg]

- Къде те уцелиха, другарю?

- В корема...

Първата дума, която чувам от него, помисли си Романов.

- Сега. Потърпи.

Измъкна на платното тежкия шофьор, седна зад волана, но отдясно върху му се строполи мъртвият Спирин. Седнал нямаше как да го изблъска.

Вратата от другата страна рязко се отвори. Надя: пламтящи очи под момчешкия каскет, в разкопчаната яка тьничка шия. Тя мълчаливо хвана покойника за рамото и взе да го дърпа.

- Нали ти наредих: буташ количката и офейкваш! - изрева срещу нея Романов.

Тя не отговори, дърпайки трупа. Ръцете й наистина бяха неочаквано силни. Подпоручикът най-накрая рухна на паважа.

От прозорците започнаха да се показват хора и да викат. Недалеч се чу свирка.

Алексей й каза отривисто:

- Пъхни се отзад някак си. Опитай да спреш кръвта. Просто запуши раната с нещо. И го бутай през цялото време, за да не изгуби съзнание.

Той рязко обърна, за да не спука гума от натрошените отпред бутилки и да не поднесе на паважа. Кормилото бе хлъзгаво от кръв.

Натисна газта, с лакът изби остатъците от предното стъкло - по-добре съвсем без него, отколкото с дупки от куршуми. Риск, отчаян риск, но какво да прави? Няма да зареже ранения, я.

По малките преки той стигна до „Болшая Панасовская". Оттук, разбира се, не беше много близо до жилището на Зуев, за сметка на това можеше да се мине през дворовете.

- Ще можеш ли да вървиш, другарю? Трябва - обърна се назад Алексей. - Как се казваш?

- Ще мога - отвърна през зъби раненият. - Терентий се казвам... Назаров.

- Ще те подхванем от двете страни, като че ли си пиян. Ако срещнем някого - пей или псувай.

Раненият веднага изпсува и след това руга прегракнало през цялото време. Надя съчувствено се мръщеше и го галеше по рамото.

Млъкна едва когато лекарят (свой, от нелегалните на Зуев) му би инжекция морфин. Тогава Назаров омекна, отпусна глава.

През това време Иван Максимович със свиреп шепот триеше сол на главата на

Романов:

- Какви ги свършихте? Провалихте явката! Заради някакви си лигавщини! Сега ще трябва да се махаме оттук. Освен това няма как бързо да предупредим всички наши, че читалнята е компрометирана! Занапред не искам да имам никакво вземане даване с вас, Романов. Пътищата ни се разделят.

- Значи и нашите пътища с теб се разделят - каза Надя и пребледня. - Алексей постъпи по другарски, по болшевишки. Никога не съм си мислила, че ще се... срамувам за теб.

Старецът се стресна и Романов помисли: не е чак толкова железен.

- Погледнете Назаров, Иван Максимович. Този човек няма да издаде нищо и никому. Отървах го не от лигавщина, а за да има полза за делото. С негова помощ ще стигна до Заенко и ще се опитам да се разбера с него. Стига сме действали разединено.