Не се сбогувам [bg]

Маса изпъшка и се смири. Фандорин рядко го молеше за нещо с такъв тон.

- Внимавай, дал си ми дума - жената притисна Ераст Петрович до себе си и го отблъсна. - Това е, заминавай. И знай: ако нещо се случи с теб, ще убиеш двама, мен и детето.

Във файтона Романов понечи да завърже разговор за делото, но Фандорин гледаше настрана и не го слушаше.

Размишляваше за света на Ин.

Ераст Петрович, разбира се, и преди знаеше, че няма никакъв „свят на хората", както не съществува и някакъв абстрактен „човек". Има мъж и жена. Те са устроени по различен начин, живеят различно, интересуват се от различни неща, в поведението си се ръководят от различни етично-естетически норми. В много отношения светът на Ян и светът на Ин са дори противоположни. Самият Фандорин винаги бе живял в Мъжкия свят, беше го изучил отлично и бе достигнал една от най-висшите степени в тази координатна система.

Светът на Ян е подвластен на разума и покорен на волята, твърд е и ясен, в него „да" значи „да", а „не" значи „не" и общо взето винаги се разбира къде е Доброто и къде е Злото.

Но преди четири месеца по каприза, а може би по милостта на кармата Ераст Петрович изведнъж се пресели в света на Ин. Това стана в онези ужасни часове, когато отнетата от бандитите тачанка летеше през степта към големия град с истински болници, а зад гърба му върху купчина сено, се мяташе и бълнуваше ранената Мона. Фандорин тогава даде клетва пред себе си: ако тя оцелее - о, ако оцелее! - той никога няма да я остави.

Случи се чудо. Мона остана жива. А Ераст Петрович не бе свикнал да нарушава клетвите си. Така и стана, че майсторът от света на Ян се озова в един чужд свят в ролята на ученик, глупав и безпомощен.

Разсъждавайки обективно, женският свят е несравнимо по-хубав от мъжкия. Той е и по-добър, и по-жертвен, и по-красив, и по-жив. Идеолозите на Бушидо утвърждават, че истинското предназначение на мъжа е да умре добре. Ако е така, то същинското предназначение на жената е да живее добре. Неслучайно мъжете най-добре от всичко умеят да отнемат живот, а жените го даряват. За един мъж е трудно да съществува в света на Ин. Фандорин никога досега не се бе чувствал толкова слаб и неуверен, никога досега не бе изпитвал постоянен страх. Ами ако на Мона нещо й се случи? Или (вече съвсем непривичен страх) ами ако нещо се случи с него самия? Та нали това ще значи - тя е права, - че той ще обрече на гибел и жена си, и нероденото дете.

Прав е древният мъдрец: благородният мъж не бива да създава семейство. А щом си го сторил - престани да живееш по правилата на благородния мъж, вече не си сам на този свят. Но Ераст Петрович не знаеше как се живее по други правила и дори не искаше да се замисля за това.