Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Той се завъртя на пета, изнесе се набързо от църквата и потъна в шума на площад „Трафалгар“.
IV
Княгиня Беа си бе „у дома“ всеки вторник следобед за чая. Тогава я посещаваха приятелките й, за да обсъждат кои партита са посетили и да се фукат с дневните си тоалети. Мод беше задължена да присъства, както и леля Хърм, понеже и двете бяха бедни роднини, живеещи от щедростта на Фиц. На Мод разговорът днес й се струваше особено безсмислен, понеже тя искаше само да говори по въпроса дали ще има война или не.
Салончето в къщата в Мейфеър имаше модерен вид. Беа внимаваше да е в крак с новите тенденции в декорирането. Бамбуковите канапета и столове бяха наредени в малки групички като сепаренца, а между тях имаше доста пространство, в което хората да се движат. Тапицерията имаше ненатрапчива морава шарка, а килимът беше светлокафяв. Стените не бяха облепени с тапети, а боядисани в успокоителен бежов цвят. Липсваше викторианската бъркотия от снимки в рамки, орнаменти, възглавнички и вази. Според познавачите на модните тенденции нямало нужда човек да парадира с просперитета си, като наблъсква стаите си с неща. Мод беше съгласна.
Беа разговаряше с херцогинята на Съсекс. Двете обменяха слухове за любовницата на премиера, Вениша Стенли. „Домакинята би трябвало да се тревожи“, помисли си Мод. Ако Русия влезеше във войната, брат й княз Андрей, щеше да се бие. Но Беа сякаш не се вълнуваше от тази тема. Всъщност днес изглеждаше особено румена. Може би си имаше любовник. Не беше рядко срещано във висшите кръгове, където браковете и бездруго бяха по сметка. Някои не одобряваха прелюбодейците — херцогинята би зачеркнала завинаги такава жена от списъка си с гости, но други се правеха, че не забелязват. Мод обаче реши, че Беа не е от този тип жени.
Фиц влезе за чай, след като беше успял да се измъкне от Камарата на лордовете за около час. Валтер дойде веднага след него. И двамата изглеждаха много елегантни в сивите си костюми и двуредни жилетки. Мод неволно си ги представи във военни униформи. Ако войната се разпространеше, на двамата щеше да им се наложи да се бият, и то почти сигурно на противникови страни. Щяха да са офицери, но нито един от двамата не би се изхитрил да се уреди с безопасно назначение в щаба. Биха искали да водят войниците си отпред. В крайна сметка двамата мъже, които тя обичаше, щяха да стрелят един срещу друг. Потръпна. Не можеше да понесе мисълта.
Мод избягваше погледа на Валтер. Имаше чувството, че жените с по-силна интуиция в кръга на Беа са забелязали колко време прекарват двамата заедно. Нямаше нищо против подозренията им — скоро щяха да научат истината, но не искаше слуховете да достигат Фиц, преди тя самата да му е съобщила официално. Това би го обидило много, така че Мод се стараеше да не показва чувствата си.
Фиц седна до нея. Докато прехвърляше в ума си различни теми за разговор, които да не включват Валтер, Мод се сети за Тай Гуин и попита:
— Какво стана с твоята уелска домоуправителка, Уилямс? Изчезна, а когато разпитах другите слуги, ми отвърнаха уклончиво.
— Трябваше да се отърва от нея — отговори Фиц.
— О! — изненада се Мод. — Някак имах впечатлението, че я харесваш.
— Не особено. — Изглеждаше смутен.
— С какво си е спечелила недоволството ти?
— Изпита последствията от нецеломъдреното си поведение.
— Фиц, не се превземай! — засмя се Мод. — Искаш да кажеш, че е забременяла?
— По-тихо, моля те. Знаеш каква става херцогинята.
— Горката Уилямс. Кой е бащата?
— Скъпа, да не мислиш, че съм питал?
— Не, разбира се, че не. Надявам се, че ще „стои до нея“, както казват.
— Нямам представа. Тя е слугиня, за Бога.
— Обикновено не си толкова коравосърдечен към слугите си.
— Човек не бива да поощрява неморалността.
— Харесвах Уилямс. Беше по-умна и по-интересна от повечето от жените тук.
— Не ставай смешна.
Мод се предаде. По някаква причина Фиц се преструваше, че Уилямс не го вълнува. Той обаче не обичаше да дава обяснения, така че нямаше смисъл да го притиска.
Валтер се приближи, крепейки чашка в чинийка и поднос с кейк в една ръка. Усмихна се на Мод, но се обърна към Фиц.
— Познаваш Чърчил, нали?