Крахът на титаните [bg]

— Московски, Казански, Одески и Киевски.

По време на молитвите Валтер си представи картата на Русия. Москва и Казан се намираха в средата на огромната държава, на хиляда мили и дори повече от европейските граници на Русия, но Одеса и Киев бяха на югозапад, близо до Балканите. Докато траеше следващият химн, той отбеляза:

— Мобилизират се срещу Австрия.

— Не е мобилизация, а подготовка за мобилизация.

— Това го разбрах — търпеливо обясни Валтер. — Но вчера говорихме за Австрия, която ще атакува Сърбия. Това би било дребен балкански конфликт. Днес говорим за Австрия и Русия, което означава обща европейска война.

Химнът свърши и Валтер зачака нервно да започне следващият. Отгледан от набожна майка-протестантка, той се чувстваше малко виновен, че използва църковни богослужения за прикритие на тази част от работата си. Промълви кратка молитва за опрощение.

Когато паството започна отново да пее, той зададе следващия си въпрос:

— Защо толкова бързат с тези войнствени приготовления?

Антон сви рамене.

— Генералите казват на царя: „Всеки ден, през който отлагате, дава предимство на врага.“ Все това повтарят.

— Не виждат ли, че именно приготовленията правят войната по-вероятна?

— Войниците искат да печелят войни, не да ги избягват.

Химнът свърши и службата вече отиваше към края си. Докато Антон се изправяше, Валтер го хвана за лакътя.

— Трябва да те виждам по-често.

Антон като че изпадна в паника.

— Вече говорихме за това…

— Не ме интересува. Европа е на ръба на война. Казваш, че русите се готвят за мобилизация в някои окръзи. Ами ако разрешат подготовката и на други? Какви други стъпки ще направят? Кога подготовката за мобилизация става същинска мобилизация? Трябва да имам ежедневни доклади. Ежечасни, още по-добре.

— Не мога да поема този риск. — Антон опита да отдръпне ръка.

Валтер стисна по-силно.

— Да се срещаме всяка сутрин в Уестминстърското абатство, преди да отидеш на работа. В Ъгъла на поетите, южната част. Църквата е толкова голяма, че никой няма да ни забележи.

— Категорично не.

Валтер въздъхна. Трябваше да заплашва, което не му се нравеше, не на последно място, защото рискуваше шпионинът да прекъсне връзка с него. Но трябваше да рискува.

— Ако не си там утре, ще дойда в посолството ти и ще поискам да те видя.

Антон пребледня.

— Не можеш да го направиш! Ще ме убият!

— Трябва да имам тази информация! Опитвам се да предотвратя война.

— Надявам се да има война — яростно рече дребният чиновник. Гласът му се превърна в нисък съсък. — Надявам се страната ми да бъде смазана и унищожена от немската армия. — Валтер го гледаше, изумен. — Надявам се да убият царя жестоко, него и цялото му семейство. И дано всички да отидат в ада, както им се пада.