Крахът на титаните [bg]

— Никога няма да се сетиш кой дойде тази сутрин — продължи Мод. — Уилямс, домоуправителката от Тай Гуин.

Фиц изстина. Сестра му добави безгрижно:

— А само миналата вечер приказвахме за нея!

Фиц опита да запази изражението си на каменно безразличие. Мод, подобно на повечето жени, не изпитваше трудности да разчете чувствата му. Той не искаше Мод да заподозре истинската дълбочина на отношенията му с Етел — те бяха доста смущаващи.

Знаеше, че Етел е в Лондон. Намерила си беше къща в Олдгейт и по заръка на Фиц Салмън я бе купил на нейно име. Фиц се боеше от неловка случайна среща с Етел, а ето, че се беше случило със сестра му.

Защо ще ходи в клиниката? Надяваше се да е добре.

— Не е болна, нали? — попита той, опитвайки се да звучи просто учтиво заинтересуван.

— Нищо сериозно — отговори Мод.

Фиц знаеше, че бременните жени страдат от леки болежки. Беа малко кървеше и се тревожеше, но професор Ратбоун каза, че често се случвало в третия месец и обикновено не говорело за нещо сериозно, макар че би било добре за княгинята да не се напряга излишно. Не че имаше опасност от това точно за Беа.

— Помня Уилямс — къдрокоса и с дръзка усмивка. Кой е съпругът? — попита Валтер.

— Лакей, който посетил Тай Гуин с господаря си преди няколко месеца. Казва се Теди Уилямс.

Фиц се поизчерви. Значи Етел е нарекла несъществуващия си съпруг Теди! Прищя му се Мод да не я беше срещала. Искаше да забрави Етел. Но тя така и не изчезваше. За да прикрие смущението си, затърси с поглед келнера.

Напомни си да не бъде толкова чувствителен. Етел беше прислужница, а той — граф. Високопоставените мъже винаги намираха удоволствия, където могат. Такива работи се вършеха вече стотици години, може би хиляди. Сантименталниченето сега беше проява на глупост.

Смени темата, като предаде на дамите новините на Валтер за кайзера.

— И аз разбрах същото — каза Мод. — Божичко, надявам се австрийците да се вслушат! — додаде разпалено тя.

Фиц привдигна вежда.

— Защо говориш с такъв ентусиазъм?

— Не искам да стрелят по теб! — обясни тя. — И не искам Валтер да ни е враг.

Гласът й попресипна, докато казваше това. Жените бяха толкова емоционални създания.

— Случайно да знаете, лейди Мод, как е било прието предложението на кайзера от Аскуит и Грей? — попита я Валтер.

Тя се поовладя.

— Грей казва, че в комбинация с предложението му за четиристранна конференция войната би могла да се предотврати.