Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Благодаря Ви — отвърна Грей. — Но в случай, че това не сработи, имам друго предложение.
„Значи Грей не е наистина убеден, че австрийците ще дадат още време на Сърбия“, помисли Валтер. Външният министър продължи:
— Предлагам Великобритания, Германия, Италия и Франция да действат заедно като посредници и да се срещнат на четиристранна конференция, в която да се стигне до решение, задоволяващо Австрия, без заплаха за Русия.
„Така е по-добре“, развълнува се Валтер.
— Австрия няма да се съгласи предварително да се подчини на решението на конференцията, разбира се — допълни външният министър. — Но това не е наложително. Можем да помолим австрийския император поне да не предприема действия, докато не изслуша резултатите от конференцията.
Валтер бе доволен. На Австрия щеше да й е трудно да отхвърли план, идващ не само от съперници, но и от съюзници.
Лихновски също изглеждаше доволен.
— Силно ще препоръчам това предложение на Берлин.
— Много бе любезно от Ваша страна да се отзовете толкова рано сутринта.
Лихновски разбра, че това слага край на срещата и се изправи.
— О, няма нищо — рече той. — В Хемпшир ли ще се оттеглите днес?
Хобитата на Грей бяха риболов и наблюдение на птици, а най-щастлив се чувстваше в къщурката си на брега на река Ичън в Хемпшир.
— Надявам се да съм там довечера — потвърди министърът. — Времето е отлично за риболов.
— Дано прекарате спокойна неделя — пожела Лихновски и двамата с Валтер си тръгнаха.
Докато вървяха по обратния път, посланикът отбеляза.
— Англичаните са невероятни хора. Европа е на ръба на война, а външният министър на страната отива да лови риба.
Валтер се вълнуваше. Грей може и да не си даваше вид, че се занимава с неотложен проблем, но беше първият човек, измислил работещо решение. Младият германец му беше благодарен. „Ще го поканя на сватбата“, помисли си той, „и ще му благодаря в речта си.“
Когато се върнаха в посолството, с изненада завари там баща си.
Ото му направи знак да го последва в кабинета. Там чакаше Готфрид фон Кесел. Валтер нямаше търпение да поиска обяснение за случката с Мод, но не и пред фон Кесел. Вместо това запита:
— Кога пристигна?
— Преди няколко минути. Дойдох през нощта с влак и параход от Париж. Какво правеше с посланика?
— Повика ни сър Едуард Грей. — Валтер отбеляза със задоволство как изражение на завист премина по лицето на фон Кесел.
— И какво имаше да ви каже? — попита Ото.
— Предложи четиристранна конференция, която да посредничи между Австрия и Сърбия.
— Загуба на време — обади се фон Кесел.
Валтер не му обърна внимание и попита баща си:
— Какво мислиш?
— Интересно — отвърна Ото и присви очи. — Грей е хитър.
Валтер не можа да скрие ентусиазма си.
— Смяташ ли, че австрийският император може да се съгласи?
— В никакъв случай.
Фон Кесел се подсмихна.
Валтер бе смазан.
— Но защо?
— Ами ако конференцията предложи решение и Австрия го отхвърли? — отговори с въпрос баща му.
— Грей спомена това. Каза, че Австрия няма да е задължена да приеме препоръките на конференцията.
Ото поклати глава.
— Разбира се, че не. Но тогава какво следва? Ако Германия е част от конференция, която прави предложение за мир, и Австрия отхвърли това предложение, как бихме могли да подкрепим австрийците, когато тръгнат на война?
— Няма да можем.
— Значи с това предложение Грей цели да забие клин между Австрия и Германия.
— O. — Валтер се почувства като глупак. Въобще не беше схванал идеята на министъра. Оптимизмът му се прекърши и той нещастно запита — Значи няма да подкрепим мирния план на Грей?
— По никакъв начин — отвърна баща му.
III
От предложението на сър Едуард Грей нищо не излезе, а Валтер и Мод гледаха как с всеки изминал час светът се носи към катастрофа.
Следващият ден беше неделя и Валтер се срещна е Антон. Отново всички отчаяно искаха да узнаят какво ще сторят руснаците. Сърбите бяха приели почти всички австрийски искания. Настояваха само за отсрочка за двете най-тежки клаузи. Австрийците обявили, че това е неприемливо. Сърбия започна мобилизация на малката си армия. Щеше да има война, но дали и Русия щеше да участва?