Крахът на титаните [bg]

V

Като повечето парламенти по света, и британският имаше две камари. Фиц беше член на Камарата на лордовете, която включваше висшата аристокрация, епископите и старшите съдии. Членовете на Камарата на представителите бяха избираеми и се наричаха депутати. И двете камари заседаваха в Уестминстърския дворец, построен специално за целта — викторианско-готическа сграда с часовникова кула. Часовникът се казваше Биг Бен, въпреки че Фиц обичаше да отбелязва, че това е всъщност името на голямата камбана в кулата.

Когато Биг Бен удари дванадесет на обед в сряда, двадесет и девети юли, Фиц и Валтер си поръчаха по едно шери преди ядене на терасата до вонливата река Темза. Фиц наблюдаваше двореца със задоволство, както винаги — зданието беше изключително голямо, богато и солидно като империята, управлявана от кабинетите и коридорите му. Дворецът като че можеше да оцелее хиляда години — дали същото щеше да важи за империята? Фиц потрепери при мисълта за всички заплахи за империята: размирните профсъюзи, стачкуващите миньори, кайзерът, Лейбъристката партия, ирландците, войнстващите феминистки и дори собствената му сестра.

Само че не изрази на глас тези мрачни мисли, особено пред госта си чужденец.

— Това място е като клуб — лековато подхвърли той. — Барове, трапезарии и чудесна библиотека и само правилните хора се допускат вътре.

Точно тогава ги подминаха един депутат лейбърист и един либерал, член на Камарата на лордовете. Фиц добави:

— Макар че понякога покрай портиера се промъква и малко утайка.

Валтер от своя страна нямаше търпение да съобщи новините.

— Чу ли? Кайзерът е направил пълен волт-фас.

Приятелят му не беше чул.

— В какъв смисъл?

— Казва, че отговорът на сърбите не предполага обявяването на война и че австрийците трябва да спрат при Белград.

Фиц се отнасяше подозрително към мирните планове. Основно го вълнуваше как Великобритания да запази позицията си като най-мощната държава в света. Страхуваше се, че либералното правителство може да позволи тази позиция да им се изплъзне заради глупавото убеждение, че всички нации в света са еднакво суверенни. Сър Едуард Грей беше стабилен политик, но като нищо ляво ориентираните членове на партията можеха да го свалят от поста му, поведени по всяка вероятност от Лойд Джордж. След това всичко можеше да се случи.

— Да спрат при Белград — замислено повтори той. Столицата беше разположена на границата на страната. За да я завладеят, австрийците трябваше да навлязат само миля в територията на Сърбия. Русите може би щяха да се оставят да ги убедят, че това е местна полицейска мярка, която не ги заплашва. — Чудя се…

Фиц не искаше война, но част от него тайно се наслаждаваше на идеята. Това щеше да му даде възможност да докаже куража си. Баща му се беше отличил в операции на военноморския флот, ала Фиц не беше виждал битка. Човек трябваше да стори определени неща, преди да може наистина да се нарече мъж, а да се бие за краля и родината си беше едно от тях.