Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Удържа на обещанието си и потанцува с леля Хърм. Надяваше се тя да има много партньори — искаше да се умори и да задреме в някоя стаичка, така че Мод да остане без придружител. Все си спомняше какво бяха сторили двамата в библиотеката на същия този дом преди няколко седмици. Ръцете го сърбяха да я докосне отново през тясната й рокля.
Но първо трябваше да свърши работа. Поклони се на леля Хърм, взе чаша розово шампанско от един лакей и започна да обикаля стаите. Първо малката бална зала, после салона, голямата бална зала — и навсякъде завързваше разговори с гостите от политиката и дипломацията. Всички посланици в Лондон бяха поканени и мнозина бяха дошли, включително началникът му, княз Лихновски, както и много депутати. Повечето бяха консерватори като херцогинята, но имаше и някои либерали, включително няколко министри от кабинета. Роберт беше вглъбен в разговор с лорд Ремарк, заместник-министър в Министерството на войната. Не се виждаха никакви депутати от Лейбъристката партия — херцогинята се считаше за широко скроен човек, но и тя си имаше граници.
Валтер научи, че австрийците са изпратили копия от ултиматума във всички големи посолства във Виена. Щеше да бъде пратено по телеграфа в Лондон и преведено до сутринта, когато всички щяха да научат съдържанието му. Повечето бяха шокирани от исканията, но никой не знаеше какво да направи.
До един след полунощ вече беше научил всичко, което можеше, така че отиде да потърси Мод. Слезе по стълбите и влезе в градината, където под раиран навес беше подредена вечерята. Висшето британско общество се хранеше толкова обилно! Откри Мод, която си играеше с няколко гроздови зърна. За щастие леля Хърм никъде не се виждаше.
Валтер изостави тревогите си.
— Как може вие, англичаните, да ядете толкова много? — подкачи я той. — Повечето от хората тук са закусили щедро, обядвали са пет-шест ястия, пили са чай със сандвичи и сладкиши, а после — вечеря с поне осем блюда. Трябва ли им сега и супа, пълнени пъдпъдъци, омари, праскови и сладолед?
Тя се засмя.
— Мислиш ни за вулгарни, нали?
Това не беше така, но той се престори, че е познала, за да я подразни.
— Добре де, каква култура имат англичаните? — Хвана я под ръка и като се движеше наглед безцелно, я изведе изпод навеса в градината. По клоните на дърветата бяха накичени малки лампички, които светеха слабо. По виещите се между храстите пътеки вървяха още няколко двойки и разговаряха, като държаха дискретно ръце в сумрака. Валтер видя Роберт и лорд Ремарк и отново се зачуди дали между двамата също не е пламнала искра.
— Английски композитори? — рече той, все още закачливо — Гилбърт и Съливан. Художници? Докато френските импресионисти променяха гледната ни точка за света, английските художници рисуваха розовобузи дечица с техните палета. Опера? Цялата е италианска, когато не е немска. Балет? Руски.
— И все пак владеем половината свят — отвърна тя с подигравателна усмивка.
Той я прегърна.
— И можете да свирите рагтайм.
— Лесно е, когато схванеш ритъма.
— Точно това ме затруднява.
— Трябват ти уроци.
Валтер долепи уста до ухото й и прошепна:
— Научи ме, моля те.
Думите му се превърнаха в стон на удоволствие, когато тя го целуна, след което двамата дълго време не продумаха.
II
Това стана в малките часове на петък, двадесет и четвърти юли. Следващата вечер, когато Валтер отиде на още една вечеря и на още един бал, мълвата беше, че сърбите ще се съгласят с всяко искане на австрийците, като само щяха да помолят за уточнение по точки пета и шеста. Той въодушевено предположи, че австрийците няма как да не са доволни от подобен послушен отговор. Освен, разбира се, ако не възнамеряваха да започнат война въпреки всичко.
На път към дома в ранната съботна сутрин спря в посолството, за да напише нота за наученото предната вечер. Седеше на бюрото си, когато самият посланик княз Лихновски се появи в безупречно ежедневно облекло и сив цилиндър в ръце. Изненадан, Валтер скочи на крака, поклони се и поздрави: