Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Истината е, че когато Йосиф Ариматейски, благородният рицар, който обичал толкова Иисус Христос, дошъл във Великобритания с християнския народ, който водел от чуждите земи, се запътил направо към Камелот. Градът бил управляван от крал Агрест, най-вероломния крал, който живеел тогава. Щом пристигнал, Йосиф започнал да проповядва името на Всевишния. По това време във Великобритания живеели само сарацини. Случило се така, че в същия ден, когато била проповедта на Йосиф, хиляди сарацини се покръстили в християнската вяра по волята на нашия Господ и се отказали от измамния закон, който дотогава били следвали. Когато видял, че народът му се покръства така поголовно, крал Агрест се ядосал много, защото бил най-безчестният и жесток човек на земята. Осъзнал, че ако се опита да ги откаже, няма да успее, защото другите вече били привлекли повече последователи, отколкото той можел да има. Хрумнала му идеята да се престори, че се покръства. Казал си, че, когато Йосиф си тръгне, ще му бъде лесно да върне народа си към първоначалния им закон. Изпълнил плана си. Покръстил се в християнската вяра за голямо нещастие на душата си, защото постъпвал единствено, воден от измамата. Народът бил изпълнен с радост. Всички били убедени, че техният господар ще стане добър християнин и ще се държи като такъв, ала това далеч не се случило. Напротив, той се преструвал на християнин, а подслонявал в сърцето си дявола, който не му позволил никога да извърши и най-малкото добро дело. Народът му не подозирал, че той се опитва да ги заблуди. На часа всички жители на тази страна се покръстили — и богатите, и бедните. След като пребивавал осем дни в града, Йосиф си тръгнал като оставил там дванадесет от своите приближени. Те не спрели проповедите си, за да припомнят на хората от града Божието слово. Йосиф знаел колко несигурност има по света и се страхувал, че Неприятелят може да вложи всичките си сили, за да ги заблуди и принуди да се върнат към предишната си нищета. Ето защо оставил най-обучените свои хора.

След заминаването на Йосиф за Шотландия един вторник сутрин крал Агрест пристигнал и наредил да повикат най-благородния му барон, за когото знаел със сигурност, че не е истински християнин. Разкрил му същността на мислите си:

— Ландоан — рекъл му той, — трябва да ми помогнете да успея в това, което съм намислил.

— За какво става въпрос, сир? На ваше разположение съм да помогна за осъществяването на плановете ви, независимо дали са мъдри или не.