Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:

„Отвличането на Гениевра“, роман в проза от началото на ХІІІ век, пренаписва прочутия епизод от романа на Кретиен дьо Троа „Ланселот, Рицаря на каруцата“ (1180). Доразвит, осветен по нов начин, епизодът с отвличането на съпругата на Артур и спасяването й от Ланселот е разказ за опиянението от любовната страст и за драматичните последици от нея. Интригата на този роман включва също приключения на редица други представители на рицарския елит от Артуровата Кръгла маса. Сред множеството сюжетни линии, проследявани по принципа на т.нар. преплетено повествование, все по-отчетливо звучи и мотивът за духовните въжделения на рицарството. Техен символ е търсенето на Граала. „Отвличането на Гениевра“ е част от мащабния роман в проза „Ланселот“, който от своя страна се вписва в най-представителния романен цикъл на ХІІІ век във Франция — „Ланселот-Граал“. Стоян Атанасов
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 149
Перейти на страницу:

Монсеньор Говен обвил ръцете си и попитал рицаря:

— Сеньор, възможно ли е да се съединят напълно?

— Разбира се, могат да се слепят съвършено, ако вие сте този, който трябва да доведе до край великите приключения на Светия Граал.120

След тези думи монсеньор Говен потънал в размисли, сърцето му се късало и сълзите потекли от очите му.

— Направете го, сеньор — казал му рицарят, — в името на Иисус Христос.

132. Изпитанието със счупения меч. Неуспехът на Говен и на неговите другари

Монсеньор Говен взел двете части на меча и ги приближил с известен страх, но не успял да ги притисне достатъчно една в друга, за да се съединят напълно. Щом видял това, той ги поставил отново на земята така, както били преди, изпитвайки толкова скръб и срам, че не знаел къде да се дене. Тогава рицарят заплакал горчиво и казал на монсеньор Говен:

— Ах, сеньор, несъмнено, след като не успях с вас, сега не зная вече към кого да се обърна.

— Сеньор, не мога да сторя повече, защото не такава е волята Божия. Моите усилия не струват нищо.

Без да чака, рицарят помолил монсеньор Говен да се изправи и предложил изпитанието на монсеньор Ивен, който също не успял. Сетне поканил Хектор, Герехет, Гахериет, Мордред и един след друг всички останали рицари, но никой не постигнал успех. Тогава рицарят попитал всеки за името му и те се представили.

— Честна дума, сеньори — рекъл им рицарят, — сега знаете, че не притежавате толкова добродетели, колкото се говори. Бог ми е свидетел, мислех, че ще открия повече добродетел в един от вас, колкото няма във всички ви заедно.

И той пак избухнал в сълзи.

— Сеньор — заявил Хектор, — сега имате доказателство, че тези, които ни считат за доблестни хора, са се заблудили.

— Вие всички сте доблестни — отвърнал другият, — но не сте се съхранили във всяко отношение така, както би трябвало.

— Сеньор — казал монсеньор Говен, — обяснете ни чудото с този меч. Защо той кърви по този начин и защо е счупен така? Нетърпелив съм да го узная.

— Разбира се — заявил рицарят, — ще ви разкажа на драго сърце, щом ме молите. Слушайте как се случи това.

133. Разказът на Елизер. Йосиф Ариматейски и сарацинът Аргон

— Монсеньор Говен — започнал рицарят, — многократно сте чували в древните истории за тази страна да се разказва за Йосиф Ариматейски, благородния рицар, който свалил тялото Христово от Светия кръст. Той дошъл на тази ивица земя, наречена Великобритания, по заповед на Твореца. Останал тук известно време със сина си и останалите си роднини и покръстил с проповеди редица езичници. Един ден, докато се разхождал, се озовал в гората Броселианда.121 Било петък сутрин преди пладне. Яздейки по една тясна пътечка, срещнал някакъв сарацин, яхнал едър кон и въоръжен от глава до пети с копие в ръка, щит на шията и меч, препасан на кръста. Рицарят сарацин поздравил Йосиф, който сторил същото. След като яздили известно време заедно, рицарят попитал Йосиф откъде е родом.

— Аз съм от Ариматея — отвърнал му Йосиф.

— От Ариматея ли? — попитал сарацинът. — И кой те доведе тук?

— Доведе ме — отговорил Йосиф — Този, който познава преките пътища и който е водил народа на Израел през морето — народът, преследван, за да бъде избит. Той ме доведе тук.

— И какъв си по професия?

— Лекар съм — отвърнал Йосиф.

— Лекар ли? — учудил се сарацинът. — А можеш ли да лекуваш рани?

— Разбира се.

— В такъв случай ще дойдеш с мен — рекъл той — в един мой замък, който се намира пред нас. Един от братята ми лежи там болен повече от година след нараняване в главата и така не успяхме да открием лекар, който да може да го излекува.

— За Бога — заявил Йосиф, — ще съумея да го изцеря с Божията помощ, ако той пожелае да ми се довери.

— Кой Бог? Ние винаги сме имали четирима — Мохамед, Терваган, Юпитер и Аполон122 и нито един от тях не прие да му се притече на помощ. А ти, как мислиш, че ще успееш и благодарение на кой от тях ще добиеш силата да го излекуваш?

— Благодарение на кой ли? И дума не може да става, че ще помоля за съдействие някой от тях, защото тяхната помощ няма никаква стойност. Ако си представяш, че те могат с нещо да са полезни, значи някой те заблуждава и ти се присмива.

вернуться

120

Най-често пред това изпитание е изправен Говен. Артуровият племенник е образцова илюстрация на рицарската куртоазна етика, но провалите му със счупения меч показват, че му липсват качества да бъде посветен в истината за Светия Граал. Мотивът се вписва в общото противопоставяне между светското и „небесното“ рицарство, въз основа на което е изградена фабулата на цикъла Ланселот-Граал.

вернуться

121

В романите на Кретиен дьо Троа и в по-късните разкази на рицарска тема гората Броселианда (в континентална Бретан) е привилегировано пространство на приключения и свръхестествени явления. Тук езическата чудна реалност и християнското чудо са взаимносвързани.

вернуться

122

Редица средновековни творби, включително и най-завършените в художествено отношение (например Песен за Роланд, Действо за Свети Никола), представят сарацините като изповядващи някаква смесица от гръко-римската езическа традиция и исляма — красноречиво доказателство, че не познават и двете.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)