Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Веднага след това Ландоан заявил на краля, че планът му е много добре замислен и че ще участва в него на драго сърце. Свикали аристокрацията по тези земи според решенията, които взели. Този, който не искал да почита техните богове, щял на мига да загуби главата си. По този начин загинали неколцина. Ала тъй като тяхната вяра все още не се била затвърдила, защото била съвсем нова, повечето се върнали към предишната си лудост от страх да не умрат. Бил упражнен такъв натиск над клетите хора, че последните върнали вярата си в Мохамед и станали отново също толкова неверни, както и в миналото. След като начинанието завършило, кралят заповядал да заловят дванадесетте приближени на Йосиф и им заявил своето намерение да ги убие, ако не започнат да почитат същите богове като народа. Те отвърнали, че никога няма да се съгласят, каквито и средства да бъдат използвани, за да ги принудят. При този отговор кралят наредил да ги съблекат чисто голи и да ги влачат из града, завързани за опашката на коне. Сетне ги завели до един кръст, който Йосиф бил издигнал в началото на гората. Заповядал да завържат за него първия и да го ударят силно с боздуган по главата, така че да му пръснат мозъка точно срещу кръста. Дванадесетте другари били подложени на едно и също мъчение. Така целият кръст станал аленочервен от пролятата кръв, която бликала силно от всички страни. След това кралят се оттеглил, като мислел, че добре си е отмъстил. Оставил телата пред кръста и се върнал в града. По пътя, на края на едно гробище, намерил дървен кръст. Веднага заповядал да го подпалят, но преди това го влачил из града. Ала едва дал тези заповеди, на мига потънал в умопомрачение и започнал да хапе ръцете си. Когато попаднал на един от синовете си, го удушил. Сторил същото и с един от братята си и със съпругата си. Прекосил с викове улиците на града. До градските порти имало някаква пещ, която тъкмо се канели да запалят. Той скочил в огъня като човек, обладан от лудост, и загинал там.