![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
126. Завръщането на кралицата в Камелот. Нейната скръб при мисълта, че е загубила Ланселот
Тук разказът гласи, че след като се върнала в покоите си, кралицата наредила да сложат ранения рицар да легне на земята и да го отведат в една стая далеч от хората и шума, за да може да си почива. Сетне влязла в стаята, където Ланселот обикновено спял, и затворила вратата след себе си. Приближила се до леглото на своя приятел и се отдала на такава мъка, че от рождението на Бог никой не бил виждал по-сърцераздирателна. Скубела си плитките, деряла си лицето, така че кръв шурнала по бузите й, докато зовяла пламенно Ланселот.
— Ах — шепнела тя, — благородни рицарю, вие казвахте, че ще предизвикате на двубой смъртта, само и само да не съм ви ядосана, защото моя гняв не бихте могли да преживеете. Ланселот, господар и учител на всички рицари, измежду всички можехте да бъдете най-благодушният и доброжелателният. Скромен и жалостив спрямо тези, в които откривахте любов, лъв към горделивите и предателите, свиреп като леопард срещу всички освен към мен. Бяхте състрадателен с всички и същевременно усърден да подкрепяте всеки, воден от славата на подвизите си. Но спрямо мен проявявахте такова подчинение, че по-скоро щяхте да се оставите да бъдете раздробен на парчета или убит, отколкото да сторите нещо против волята ми.
Така кралицата започнала да скърби за Ланселот и щяла да изрече още други прекрасни възхвали, ако кралят не се бил появил. При връщането си от лова той слязъл от коня в двора, придружен от многобройна свита от барони. Сетне се качил в главната зала, щастлив и весел като някой, който не е имал през деня никакъв повод за недоволство или огорчение. Щом влязъл в залата, попитал за Ланселот и за кралицата. Предали му това, което знаели. Той веднага изпратил да потърсят кралицата и тя се явила бледа, дълбоко опечалена и замислена. Все пак пред него направила най-доброто изражение, на което била способна. Преди това сложила воала си и измила окървавеното си лице. Кралят разбрал добре по изгледа й, че тя скърбяла и я попитал за причината.
— Нищо ми няма, сир.
— Напротив, има ви нещо — отвърнал той.
— Не — рекла тя.
— Кажете ми, в името на верността, която ми дължите.
— Ах, сир, така ме умолявате, че ще ви кажа, но знайте не и преди да се нахраните. Тогава ще го узнаете от моята уста или от тази на някой друг.
Кралят не настоял и наредил да сложат масите. Конетаблите изпълнили заповедта му и рицарите се настанили в залата. Щом кралят забелязал отсъствието на Ланселот и на тези, които участвали в ескорта на кралицата, се попитал учудено какво може да е станало с тях. Започнал да се опасява от някое нещастие. В сърцето му се зародило такова безпокойство, че загубил всякакъв апетит. Продължил да седи на своята маса, разположената по-високо от другите, без да пие, нито да хапне от някое ястие. След края на вечерята кралят заповядал да приберат покривките и да раздигат масите. Наредил да повикат кралицата.
127. Артур разбира от Гениевра за нещастията на четиримата й пазители — Ке, Додинел, Сагремор и Ланселот
— Господарке — рекъл крал Артур на кралица Гениевра, — сега искам да чуя отговора на въпроса ми отпреди малко.
— Сир, щом такава е волята ви, ще говоря аз или пък някой друг на мое място, ако пожелаете.
— Господарке, желая да го узная единствено от вас, защото на вас вярвам повече от на всеки друг, а и вие ще можете да ми разкажете по-добре.
Несъмнено тя умеела да се изразява по-добре, с повече лекота от всяка друга жена. Без да се бави повече, започнала разказа си:
— Сир, когато ни оставихте в началото на гората, ние поехме по прекия път след вас. Докато яздехме, срещнахме един рицар, който искаше да ме отведе насила. Сенешалът Ке се спусна да ме защити. Той се сражава срещу него, но беше хвърлен от седлото. Сетне дойде ред на Сагремор и на Додинел Кръвника. Рицарят повали и тях. Щом видя това, Ланселот също се изправи срещу него. Те си размениха толкова жестоки удари, че забиха копията чак до жива плът. Накрая Ланселот събори рицаря от седлото и се отправи веднага след една старица, към която беше поел задължение да я последва. Изпратих след него сенешала Ке, за да го върне, но той не пожелал да чуе и дума. Това приключение вцепени всички и ние тръгнахме по вашите дири с надежда да ви настигнем. Пътят ни отведе до Извора на феите. Слязохме от конете на това място, за да си починем малко. Сагремор предложи да отиде да потърси нещо за ядене. Тръгна заедно с Додинел Кръвника, като заяви, че ще се явят пред Матамас. Така потеглиха и след тяхното заминаване не научихме никакви новини за тях, освен че Додинел ми изпрати впоследствие като пленник някакъв рицар, когото беше победил. Ала малко след това пред нас мина още един рицар, облечен в доспехите на Ланселот, който носеше на дъгата на седлото си главата на друг, току-що убит рицар. Косите му бяха красиви и къдрави като тези на Ланселот. Помислихме, че това е главата на Ланселот и започнахме да ревем, като се насочихме към рицаря, но щом ни видя да приближаваме, той побягна. Изпратих след него сенешала Ке, както и рицаря пленник, но оттогава не сме виждали нито единия, нито другия. Изчакахме да настъпи деветият час и се върнахме тук. Това е краят на разказа за случилото се днес.