Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Сеньор — рекъл монсеньор Говен, — не зная кой сте, но в момента имате спешна нужда от помощ.

— Истина е, сеньор, бъдете сигурен, че щях да загина без вашата намеса.

В този момент монсеньор Говен забелязал, че рицарят носи два меча. Останал много изненадан от това, както и всички останали. След като поговорили дълго, монсеньор Говен му казал:

— Сеньор, ако не се страхувах да ви досадя, щях да ви поискам един дар.

— В действителност — отвърнал рицарят — не бих могъл да ви предоставя нищо, преди да узная името ви.

— Бога ми — рекъл монсеньор Говен, — никога не съм криел името си от всеки, който ме е попитал. Няма да го сторя и сега. Казвам се Говен, син на краля на Оркни.

— Ах — възкликнал рицарят, — вие сте монсеньор Говен?

— Да, така е.

— За Бога, в такъв случай можете да ми поискате този дар без притеснение. Ще удовлетворя всяка ваша молба, стига да мога.

— Хиляди благодарности — отвърнал монсеньор Говен. — Кажете, моля ви, защо носите тези два меча. Това не е обичайно.

— Бога ми, ще ви кажа на драго сърце.

Той веднага свалил от колана си двата меча. Закачил за ремъка единия от тях на някакъв дъб и положил другия на тревата. Коленичил пред него и целунал пламенно дръжката му. Сетне го извадил от ножницата, но се показала само половината му част, тъй като бил счупен по средата.

Това приключение изумило монсеньор Говен и всичките му другари. Монсеньор Ивен се обърнал към рицаря:

— Какво е това, сеньор? Разполагате ли и с другата част на меча?

— Да — отговорил той, — ще видите другата му половина сега.

Обърнал ножницата и останалата част от меча паднала на тревата. Крайно учудени, присъстващите видели от острието му да се стичат бавно капки кръв. Монсеньор Говен се прекръстил пред това чудо. Така сторили и всички останали.

— Сеньор — попитал рицарят монсеньор Говен, — как ви се струва тази част от меча?

— Как така — реагирал той, — струва ми се цялата окървавена!

— За Бога, никога не сте виждали подобно чудо!

— Със сигурност не и ви умолявам да ми кажете истината за него.

— Разбира се, ще ви я кажа с удоволствие, но най-напред трябва вие и всеки един от вашите другари да опитате да съедините двете части на този меч.119

— Ще го опитаме на драго сърце — заявил монсеньор Говен.

Рицарят се изправил и взел парче аленочервена коприна, което девойката му подала.

— Сеньор — рекла тя на монсеньор Говен, — трябва да обвиете ръцете си с този плат, защото ако се случи да се докоснете до този меч с гола ръка, без да успеете да съберете двете части, може бързо да ви сполети нещастие.