Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Докато разговаряли така, доловили някакъв глас, издаващ остри и тревожни викове. Монсеньор Говен задържал коня си и попитал другарите си дали са чули нещо:
— Да, безспорно — отвърнали те.
— Да отидем да видим какво има — рекъл монсеньор Говен.
Пришпорили конете си в тази посока и не след дълго срещнали девойка на параден кон, която не можела да изразява по-силна болка. Монсеньор Говен се приближил до нея и я поздравил.
— Госпожице, защо плачете?
— Сеньор — отговорила тя, — заради един от най-добрите рицари на света, когото убиват в момента там долу в долината.
— Наистина ли! Госпожице, заведете ни на това място!
— Да ви заведа ли? Това е прекият път към долината. Отивайте бързо да му помогнете.
Те се устремили веднага натам. Докато се спускали по могилката, забелязали в най-ниската част на долината рицар, който се биел срещу поне десет противници, но се отбранявал забележително. Вече бил осакатил или убил неколцина, други били на крака, както и той самият, защото убили коня му. Монсеньор Говен се спуснал с бясна скорост към всички тези рицари и предизвикал нападателите достатъчно отдалече, за да бъде чут. Когато тези, които били на крака, видели да приближава групата ездачи, побягнали натам, накъдето мислели, че ще могат най-добре да се притаят. Монсеньор Говен ударил жестоко първия, когото застигнал, забил копието си в рамото му и го хвърлил от коня на земята. Монсеньор Ивен и Хектор пък повалили двама други от седлата. Тези, които успели да избягат, се укрили в гората, там, където им се струвала най-гъста. След като разбрал, че не може да ги настигне, монсеньор Говен се върнал при рицаря, когото бил освободил, и го поздравил. Другият сторил същото.
— Сеньор — рекъл монсеньор Говен, — не зная кой сте, но в момента имате спешна нужда от помощ.
— Истина е, сеньор, бъдете сигурен, че щях да загина без вашата намеса.
В този момент монсеньор Говен забелязал, че рицарят носи два меча. Останал много изненадан от това, както и всички останали. След като поговорили дълго, монсеньор Говен му казал:
— Сеньор, ако не се страхувах да ви досадя, щях да ви поискам един дар.
— В действителност — отвърнал рицарят — не бих могъл да ви предоставя нищо, преди да узная името ви.
— Бога ми — рекъл монсеньор Говен, — никога не съм криел името си от всеки, който ме е попитал. Няма да го сторя и сега. Казвам се Говен, син на краля на Оркни.
— Ах — възкликнал рицарят, — вие сте монсеньор Говен?
— Да, така е.
— За Бога, в такъв случай можете да ми поискате този дар без притеснение. Ще удовлетворя всяка ваша молба, стига да мога.
— Хиляди благодарности — отвърнал монсеньор Говен. — Кажете, моля ви, защо носите тези два меча. Това не е обичайно.
— Бога ми, ще ви кажа на драго сърце.
Той веднага свалил от колана си двата меча. Закачил за ремъка единия от тях на някакъв дъб и положил другия на тревата. Коленичил пред него и целунал пламенно дръжката му. Сетне го извадил от ножницата, но се показала само половината му част, тъй като бил счупен по средата.
Това приключение изумило монсеньор Говен и всичките му другари. Монсеньор Ивен се обърнал към рицаря:
— Какво е това, сеньор? Разполагате ли и с другата част на меча?
— Да — отговорил той, — ще видите другата му половина сега.
Обърнал ножницата и останалата част от меча паднала на тревата. Крайно учудени, присъстващите видели от острието му да се стичат бавно капки кръв. Монсеньор Говен се прекръстил пред това чудо. Така сторили и всички останали.
— Сеньор — попитал рицарят монсеньор Говен, — как ви се струва тази част от меча?
— Как така — реагирал той, — струва ми се цялата окървавена!
— За Бога, никога не сте виждали подобно чудо!
— Със сигурност не и ви умолявам да ми кажете истината за него.
— Разбира се, ще ви я кажа с удоволствие, но най-напред трябва вие и всеки един от вашите другари да опитате да съедините двете части на този меч.119
— Ще го опитаме на драго сърце — заявил монсеньор Говен.
Рицарят се изправил и взел парче аленочервена коприна, което девойката му подала.
— Сеньор — рекла тя на монсеньор Говен, — трябва да обвиете ръцете си с този плат, защото ако се случи да се докоснете до този меч с гола ръка, без да успеете да съберете двете части, може бързо да ви сполети нещастие.
119
Изпитанието по съединяването на двете части на счупен меч е описано за пръв път от Кретиен дьо Троа в Персевал или Разказ за Граала (ст. 3662–3683 от българския превод). В римуваните продължения на романа от XIII век на това изпитание бива подлаган рицар, посетил замъка на Граала. Тогава съединяването на двете части на меча е задължително условие героят да научи за тайнствата на Граала. Вж. също бел. 13. Според Жан Маркс (вж. цит.съч. в бел. 24, с. 127) мотивът има келтски произход: счупеният меч от Другия свят може да бъде възстановен от герой, дошъл от тукашния. Така ще се възвърне славата на Другия свят.