Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Да ме заблуждават ли? — попитал сарацинът. — С положителност не. Това не може да се случи, стига само да вярвам силно в тяхната подкрепа, защото те са всемогъщи богове, които ще властват, докато свят светува.
Думите на сарацина ядосали много Йосиф. Лицето му почервеняло от гняв и той веднага отвърнал:
— Какво означава това? Твърдиш, че образите, които хората сътворяват с ръцете си, са богове и че те имат по-голяма власт над теб, отколкото ти над тях?
— Точно така — отвърнал сарацинът. — Наистина казвам, че образите притежават власт не заради тях самите, а заради тези, чиито черти и лик въплъщават, тоест боговете, по подобие на които са създадени и в чест на които ги почитаме и издигаме в култ. Зная отлично, че образът сам по себе си няма никаква сила, но всеки един получава такава сила от този Бог, който олицетворява. Това се отнася както за образа на Мохамед, така и за всеки друг образ в зависимост от Бога, който въплъщава.
— За Бога — отвърнал Йосиф, — ако ме заведеш до твоя замък, още днес ще ти покажа, че тези образи не са способни на нищо, нито сами по себе си, нито чрез някой друг и че си се намирал в непрестанна заблуда, затова че винаги си вярвал в тях.
— Много добре, ще ви заведа там! Но, честна дума, ако сте ме излъгали в нещо, чака ви сигурна смърт.
134. Аргон е убит от един лъв. Йосиф е ранен в бедрото от удар с меч
Докато разговаряли така, яздили до деветия час, когато пристигнали в замъка на сарацина, изграден на едно възвишение. Замъкът се казвал Ледехе и бил обграден от масивна крепостна стена и дълбоки ровове, а градът бил снабден с всичко, необходимо за един укрепен град. След като прекрачили портата, Йосиф и сарацинът срещнали лъв, който бил освободен от веригите си и препускал по главната улица. Щом видял сарацина напълно въоръжен, лъвът се нахвърлил към него, съборил го от коня и го удушил. Хората от замъка, които бягали след него, при вида на мъртвия сарацин започнали да тъжат и да ридаят колкото им глас държи, защото той бил техният феодал. Хванали Йосиф и му завързали ръцете на гърба. Докато го водили към двора, сенешалът извадил меча си и пронизал Йосиф в бедрото, така че оръжието се забило в него до дръжката. Докато се опитвал да го извади, мечът се счупил по средата и едната част останала в бедрото му. Така той бил ранен, а тези, които го завързали, го затворили в тъмница. Стояли пред входа на кулата, когато Йосиф се обърнал към тях с думите:
— Сеньори, защо се отнасяте към мен по този начин?
— Защото такава е волята ни.
— Без да има друга причина ли?
— Това ни е предостатъчно.
— И къде възнамерявате да ме отведете?
— На едно място, откъдето никога няма да излезете.
— Сеньори — заявил Йосиф, — преди да ме накажете, доведете ми всички болни от този замък.
— Защо?
— За да ги излекувам.
— Това означава, че сте лечител ли?
— Да — отвърнал Йосиф, — и се наемам още днес да излекувам всички, ако ми се доверят.
— Честна дума, ще видим това.
Първият, когото му представили, бил братът на тамошния господар. Той имал нараняване на главата, което никой не можел да излекува. Щом го видял, Йосиф го попитал откога има тази рана.
— Сеньор — отговорил му сарацинът, — болен съм повече от година и все не мога да оздравея. Ако с вашите умения можете да постигнете резултат, ще ви направя вечно богат.
Йосиф се усмихнал:
— Как — попитал го той — ще ме направиш богат? Ти самият си толкова беден, че не притежаваш нищо!
— Напротив! — отговорил сарацинът. — Притежавам много злато и сребро, както и скъпоценни камъни в изобилие и множество златни и сребърни съдове, че не желая повече. Не е ли това голямо състояние?
— Съвсем не — рекъл Йосиф, — сега можеш добре да го установиш по себе си. Кажи ми всъщност, ако в този миг пред теб бяха струпани златото, среброто, съдовете, скъпоценните камъни, всички тези богатства и ако някой ти предложеше здраве в замяна на това съкровище, истина е, че щеше да платиш тази цена, нали?
— Без никакво съмнение — отвърнал сарацинът — ще му отстъпя всичко, без да се поколебая.
— В такъв случай ясно разбираш, че си беден — заявил Йосиф. — Липсва ти едно-единствено нещо и заради него си готов да дадеш всичко, което притежаваш! Следователно имам основание да твърдя, че нито златото, нито среброто, нито скъпоценните камъни не се равняват на ценност като здравето. Тъй като не си в състояние да го получиш чрез богатството си, трябва да прибегнеш до друго нещо, ако държиш да го притежаваш.