Хилядният етаж [bg]

— Как се научи да караш? — попита тя в опит да го забави.

— Разчитах на малко помощ и се упражнявах. Хайде — пошегува се той, — къде ти е приключенският дух? — Отвори й галантно дясната врата. Райлин въздъхна, готова да негодува, но се настани. Стъпалцата се забиха в дупето й и й напомниха какво беше направила преди малко. Опита се да потисне новия прилив на чувство на вина.

Корд посегна към дръжката на вратата на гаража и я вдигна ръчно. Хладната следобедна светлина нахлу вътре. Райлин заслони очи. Наблюдаваше как Корд оглежда автомобила, проверява гумите, вдига капака и проучва сребърната плетеница на двигателя. Движенията му бяха пестеливи и фокусирани, беше свил съсредоточено вежди. Най-сетне се настани зад волана и завъртя ключа в стартера. Двигателят измърка.

Поеха по посипания с листа път между къщи, които ги гледаха с празни очи, изоставени, тъй като сега не беше сезон, и завиха на кръстовището за магистралата на Лонг Айланд. Райлин се възхищаваше на начина, по който ръцете на Корд се движеха по волана.

— Искаш ли после да те науча да шофираш? — предложи той и намигна, когато забеляза погледа й. Тя поклати глава, без да каже и дума.

Магистралата се простираше притихнала и в двете посоки, от лявата страна към Амагансет и ферибота до Монток; от дясната страна за връщане в града. Райлин различи Кулата в далечината — оттук приличаше на тъмна мъгла. Ако не знаеше, можеше да си помисли, че вижда буреносен облак.

— Гледай сега — подхвърли Корд и настъпи газта.

Колата отскочи напред като живо същество, а стрелката на скоростомера се качи първо до осемдесет километра, след това до сто и трийсет, накрая отиде на сто и петдесет. Целият свят сякаш се сви до една миниатюрна точка. Райлин изгуби представа за време и място. Съществуваше единствено колата, в която се намираха, и завоят на пътя пред тях, и бързите тласъци на кръвта във вените й. Пейзажът профучаваше, освен небето и тъмната гора се виждаше единствено жълтата линия по средата на пътя.

Магистралата леко завиваше. Райлин наблюдаваше как Корд едва премества волана и оставя колата да завие гладко. Цялото й тяло вибрираше едновременно с автомобила под тях. Сега вече разбираше защо Корд харесва шофирането толкова много.

Вятърът рошеше косата й, превръщаше я във вълна зад раменете й. Усети, че Корд я наблюдава, и й се прииска да му напомни да не откъсва очи от пътя, но нещо й подсказа че не се налага. Той отпусна дясната си ръка на средната конзола и продължи да шофира единствено с лявата. Райлин посегна да стисне пръстите му. Нито един от двамата не проговори.

Най-сетне Корд зави по някакъв тесен път. Райлин все още трепереше от шока и вълнението, които бе изпитала на магистралата. Видя знак „Паркирането забранено“ и й се прииска да се пошегува, че макар да се е качвала в автомобил един-единствен път, знае какво е паркиране, но след това мярна бялата плажна ивица и всичко останало изгуби смисъл.