![Хилядният етаж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/7/hilyadniyat-etazh-bg-download.jpg)
Хилядният етаж [bg]
- Автор: Макги Катарина
- Серия: Хилядният етаж #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-766-7
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Хилядният етаж [bg]». Краткое содержание книги:
— Защото не можех да имам теб, Ейвс. — Той поклати глава. — Мислех, че като съм с Лида, ще спра да мисля непрекъснато за теб. Затова заминах — за да избягам от чувствата си към теб. Надявах се, че щом се махна, ако избягам достатъчно далече, най-сетне ще намеря начин да престана да те обичам.
— Радвам се, че не се е получило.
— Разбира се, че не се получи — усмихна се Атлас. — Нямаше начин да се получи.
УОТ
След спортната зала в неделя Уот се прибра, отпи дълга глътка от обезболяващия протеинов шейк и се намръщи, когато усети колко са стегнати раменете му. Тренировката с робота боксьор беше доста тежка, но той сам бе поискал да е така. Надяваше се, че ако блъска по робота достатъчно силно, ще забрави болката, че Ейвъри го е отхвърлила. Така и не се получи.
Не беше отговорил на фликъра, който Ейвъри му бе изпратила късно снощи. Все едно му казваше „чупката“. Надя, след като я включи, предложи да й отговори. Уот обаче беше човек нерационален, затова остави фликъра без отговор, въпреки съвета на Надя, а мълчанието му се превърна в нещо като позиция, колкото и да беше глупава и продиктувана от гордост.
Излезе на наблюдателницата на 236-и, където беше пълно с фонтани с рециклирана вода, кичозни будки за ледени близалки и пищящи деца. Тълпата днес бе по-многолюдна от обикновено. Мярна небето през панорамните прозорци и видя, че се събират буреносни облаци.
„Нямах представа, че денят ще е дъждовен“, отбеляза Уот пред Надя и пристъпи напред. Обичаше дъждовните дни още от дете — пъстрите дирижабли, които се издигаха към небето и разпръскваха хидросулфати, начина, по който влагата се събираше около експлодиращите химикали на съвършено симетрични спирали, а след това се чуваше приятният съсък, когато желаният дъжд започваше да вали. Хората не можеха да контролират климата в световен мащаб, разбира се, но бяха намерили локализирани методи за спиране и предизвикване на дъжд преди почти петдесет години. Уот се питаше какво ли е било навремето, когато хората са зависели изцяло от времето: дали и те са мислели, че дъждът е красив, или са го мразели, защото не са можели да го контролират. Ейвъри сигурно знае, помисли си той, след това се подразни от себе си.
— Пак заповядай — чу гласа на Надя в ушните антени.
„Чакай малко, да не би да ми казваш, че това си била ти?“
— Имаше нужда да се поразвеселиш — отвърна тя.
„Понякога се притеснявам, че пропилявам талантите ти“.
Уот тръсна глава и се усмихна едва забележимо. Надя беше напълно в състояние да хакне Синоптичното бюро на метрополитена само защото едно седемнайсетгодишно хлапе е било отхвърлено от момичето, което харесва. Въпреки това й беше благодарен.
„Как мислиш, Ейвъри друг ли харесва?“, попита той, когато първите дъждовни капки започнаха да барабанят по стъкления таван. Ръбовете на Кулата бяха посипани с тях.
— Сигурна съм.
„Какво означава, че си сигурна?“, помисли обърканият Уот.
— Искаш ли да ти кажа?
Уот се колебаеше. Част от него беше облекчена, че Ейвъри не го е отхвърлила заради него самия, че не той е причината да си промени мнението. Друга част обаче се гневеше, че изобщо го е поканила да излязат, след като има чувства към друг. Разбира се, че искаше да разбере кой е.
Ако попиташе, щеше да се превърне в същия гадняр като Лида. А дори да разбереше, случилото се нямаше да се промени.
„Благодаря — отвърна той на Надя, — но не искам да знам“.
Държа се твърдо, докато се прибра, но когато си влезе, Зара и Амир заподскачаха развълнувани и го помолиха да си поиграе с тях. Държа се и по време на вечеря, помогна на родителите си да вдигнат и сложи близнаците да си легнат.
През цялото време обаче не можа да спре да мисли по този въпрос. След като вече бе научил, че Надя знае — че информацията е буквално в собствения му мозък, — бе нещо като сърбеж който копнееше да почеше. Най-сетне волята му го предаде и той си отиде в стаята и затвори вратата.
— Промених си мнението — каза на Надя на глас. — Искам да знам. — Пет пари не даваше, че онова, което ще научи, няма да му помогне с нищо и че сигурно ще го разстрои още повече. Трябваше обаче да разбере кого Ейвъри е предпочела пред него.
— Ще ти пусна компютърното аудио от стаята на Атлас — уведоми го Надя. — От снощи е, след като ти си тръгна от апартамента им.
— Добре. — Уот не разбираше накъде върви цялата тази работа. Може би Ейвъри беше казала на Атлас кого харесва?
Намръщи се, когато чу шепота на Атлас, а след малко долови и по-остър глас. Добре, той беше с момиче. Лида сигурно ще иска този запис, каза си. Можеше да й измъкне цял тон пари за него. Понечи да каже на Надя да превърти до частта, в която става въпрос за Ейвъри…