Хилядният етаж [bg]

ЕРИС

Ерис чакаше пред „Каскейд“, закътания френски ресторант на 930-и етаж. Опита се да пингне на майка си за последно, просто за всеки случай, но Каролайн не вдигна; одеве пък я нямаше вкъщи. Ерис поклати раздразнено глава и влезе. Щеше да вечеря сама с господин Коул.

След обяда им миналата седмица Ерис непрекъснато задаваше въпроси на майка си. Какво означаваше, че господин Коул й е баща? Кога щяха да го видят отново?

— Не знам, Ерис. Минаха едва няколко дни — бе казала Каролайн, а след това въздъхна. — Ще му пратя съобщение, да видим какво ще каже.

И така, господин Коул уреди тази вечеря. Ерис я очакваше с нетърпение цяла седмица, обсъди предстоящата среща надълго и нашироко с Мариел, която кимаше и слушаше, макар да не беше сигурна какъв съвет да даде.

Най-откаченото беше, че виждаше Лида в училище и не можеше да й каже абсолютно нищо. Господин Коул помоли Ерис да го остави сам да й каже, когато той прецени кога. Правилно, тайната си беше негова, той трябваше да я разкрие. Ерис обаче не се сдържа и цяла седмица стрелкаше Лида с погледи, не можеше да се начуди на факта, че са сестри, търсеше прилики в съвършено различните им лица. Може и да имаше нещо около устата, мислеше си тя един ден по време на обяда, докато наблюдаваше седналата срещу нея Лида. И двете имаха изваяни горни устни и пълна, чувствена долна устна. Ерис открай време си мислеше, доста злобничко, че подобна устна е пълна загуба при Лида, която беше твърде напрегната, за да я използва както трябва. Никога обаче не беше забелязала колко прилича на нейната.

— Какво? Да не би да имам нещо между зъбите? — сопна се Лида, когато я забеляза, че се е зазяпала. Ерис извъртя очи и се обърна настрани, сякаш въпросът беше тъп и досаден.

Сега отметна коса със старата позната самоувереност и кимна на хостесата.

— Господин Коул — каза само и последва момичето към масата на баща си, малка, кръгла, до прозореца.

— Ерис — започна топло господин Коул, когато тя се настани. — Изглеждаш прекрасно.

— Благодаря. — Беше облякла една от роклите на Ейвъри — взе я назаем: тъмносиня, вталена, която подчертаваше фигурата й и се разкрояваше при коленете. Беше си сложила перленото колие на майка си и се чувстваше почти нормално.

— Съжалявам, че мама не успя да дойде — започна тя. Канеше се да обясни, че е търсила Каролайн навсякъде, но господин Коул поклати глава.

— Вече говорих с нея. — За момент стисна зъби, но след това се овладя и се усмихна. — И така, Ерис — заговори той. — Разбрах, че съм изпуснал партито по случай рождения ти ден миналия месец.

Нима беше минал само месец от партито й в „Бъбъл Лаундж“, откакто всичко прекрасно от предишния й живот си бе отишло завинаги? Струваше й се, че е повече.