Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Никога преди това не си ми споменавал за подобни алюзии.
— Не знаех какво точно означават и не мислех, че ще се окаже важно да обсъждам тоя въпрос е теб, след като ти не си…
— …не съм специалист?
— Да.
— Надявам се, разбираш, че петоъгълникът на Петте сестри е съвършено относителна форма.
— Какво искаш да кажеш?
Тривайз от сърце се разсмя.
— Земен червей такъв. Да не мислиш, че небето притежава свои собствени обективни форми? Че звездите са заковани на място? Петоъгълникът има този вид от повърхността на световете от планетната система, към която принадлежи планетата Сейшел — единствено от тяхната повърхност. От планета, която обикаля около друга звезда, образът на Петте сестри ще е съвършено различен. Първо, те ще се виждат под друг ъгъл. Освен това са на нееднакви разстояния от Сейшел и гледани от друг ъгъл, могат да са разположени така, че между тях въобще да няма видима връзка. Една или две звезди ще бъдат, например, в едната половина на небето, останалите — в другата половина. Виж сега…
Тривайз пак затъмни стаята и се приведе над компютъра.
— Сейшелският съюз е съставен от осемдесет и шест населени планетни системи. Да фиксираме Гея, или пространството, където би трябвало да бъде тя, на едно място — докато изричаше това, в центъра на петоъгълника на Петте сестри се появи червено кръгче — и да местим небесата, както те ще се виждат от някой случайно избран от останалите осемдесет и пет свята.
Небето се смени и Пелорат примигна. Малкият червен кръг остана в центъра на екрана, но Петте сестри изчезнаха. Наблизо имаше ярки звезди, ала те не образуваха ясен петоъгълник Небето отново се смени, а после пак и пак. Гледката също продължаваше да се променя. Червеното кръгче оставаше на мястото си, ала нито веднъж не се появи малък петоъгълник от еднакво ярки звезди. Понякога се мяркаше разкривена петоъгълна конфигурация от нееднакво ярки светила, но тя въобще не приличаше на прекрасното съзвездие, което бе посочил Квинтесец.
— Това стига ли ти? — попита Тривайз. — Уверявам те, Петте сестри никога не могат да се видят точно както ние ги видяхме от който и да е населен свят, освен от световете от Сейшелската планетна система.
— Може би гледката от Сейшел е била транслирана на други планети — рече Пелорат. — По времето на Империята е имало много поговорки, някои от тях всъщност са оцелели и до днес, които се въртят около Трантор.
— При положение, че знаем в каква тайна Сейшел пази Гея? А защо пък световете извън Сейшелския съюз да бъдат заинтересовани? Какво ще ги е грижа за „малкия брат на Петте сестри“, ако не могат да го посочат на небето?
— Може би си прав.
— Тогава не разбираш ли, че твоята първоначална информация трябва да е дошла от самия Сейшел? Не просто някъде от Съюза, а точно от планетната система, към която принадлежи централният му свят.
Пелорат поклати глава.
— Ако те слуша човек, изглежда, че наистина трябва да е тъй, но това не е нещо, дето да си спомням.
— Въпреки това виждаш колко са убедителни аргументите ми, нали?
— Да, така е.
— По-нататък… Откога, мислиш, датира тази легенда?
— Кой знае откога. Бих предположил, че се е появила много отдавна в Имперската ера. Тя носи усещането за някакъв древен…
— Бъркаш, Янов. Петте сестри са относително близо до планетата Сейшел, поради което и са толкова ярки. Като следствие от това четири от тях имат високо относително изместване, а няма и две, които да са от едно семейство, така че се движат в различни посоки. Виж какво става, когато бавно изместя картата назад във времето.
Червеното кръгче, което маркираше мястото на Гея, отново остана на мястото си, но петоъгълникът бавно се разпадна, като четири от звездите се отклониха в различни посоки, а петата леко се измести.
— Я погледни това, Янов — рече Тривайз. — Би ли казал, че е правилен петоъгълник?
— Съвсем е килнат — отвърна Пелорат.
— А Гея в центъра ли е?
— Не, доста е изместена.
— Много добре. Съзвездието е изглеждало така преди сто и петдесет години. Само век и половина и толкоз. Материалът за „центъра на петоъгълника“, дето си го получил, не е имал никакъв смисъл до този век никъде, дори и на Сейшел. Той би трябвало да идва от Сейшел и то от това столетие, може би дори от последните десет години. И си го получил, въпреки че тук толкова си траят за Гея.
Тривайз включи осветлението, изключи звездната карта и впи остър поглед в Пелорат.
— Много съм объркан — призна си професорът. — Какво означава това?
— Помисли! Навремето в главата ми кой знае защо дойде идеята, че Втората фондация все още съществува. Почнах да говоря за това по време на своята избирателна кампания. Предприех някои допълнителни действия с намерението да изцедя гласове от неопределилите се избиратели с драматичното „Ако Втората фондация все още съществува…“ и малко по-късно същия ден си помислих: „Ами ако наистина все още съществува?“ Започнах да чета исторически книги и след една седмица вече бях убеден. Липсваха истински доказателства, но винаги съм имал усещането, че владея някакъв чалъм да извличам верни заключения от бъркотията с догадки. Този път обаче…