Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
За малко Тривайз се отнесе нанякъде, сетне продължи:
— Забележи какво се случи оттогава. От всички възможни хора избрах за довереник Компор и той ме предаде. Веднага след туй кмет Бранно накара да ме арестуват и ме прати в изгнание. Защо в изгнание, вместо да ме затвори или чрез заплахи да се опита да ме принуди да мълча? И защо с кораб най-последен модел, който ми дава изключителната възможност да скачам през цялата Галактика? И защо на всичко отгоре тя ще настоява да взема теб и ще ми предлага да ти помогна в търсенето на Земята? А защо бях толкова сигурен, че не трябва да ходим на Трантор? Бях убеден, че имаш по-добра мишена за нашите издирвания и ти веднага предложи мистериозния свят на Гея, за който — както сега излиза — си получил информация при много озадачаващи обстоятелства. Отиваме на Сейшел — първата ни естествена спирка — и веднага попадаме на Компор, който ни разказва нашироко една история за Земята и нейната смърт. Сетне ни уверява, че тя се намира в сектор Сириус и се опитва да ни подтикне да идем там.
— Улових те — намеси се Пелорат. — Ти, изглежда, се опитваш да намекнеш, че обстоятелствата ни насочват към Гея, но — както сам каза — Компор се опитваше да ни убеди да заминем за където и да било другаде.
— И в отговор на това аз реших да продължа първоначалната ни линия на разследване, просто заради голото ми недоверие към него. Не мислиш ли, че той може би точно на това е разчитал? Може нарочно да ни е казал да идем където и да било другаде, за да ни спре да го направим.
— Това са чисти измислици — промърмори Пелорат.
— Така ли? Добре, да продължим. Влизаме във връзка с Квинтесец, просто защото той ни е подръка…
— Нищо подобно — каза Пелорат. — Аз си спомних името му.
— То ти се видя познато. Ти никога не си чел нещо, написано от него, иначе щеше да се досетиш. Защо ти е познато? Във всеки случай той беше чел една твоя статия и бе поразен от нея — това много вероятно ли ти се вижда? Ти самият признаваш, че трудовете ти не са кой знае колко известни. Нещо повече, водейки ни при него, младата дама съвсем безпричинно споменава Гея и продължава, просто за да ни уведоми, че тя е в хиперпространството и е хубаво да го запомним. Когато питаме Квинтесец за същото, той започва да се държи, като че ли не желае да говори, но не ни изхвърля, при все че аз съм почти груб с него. Вместо това ни отвежда у дома си и по пътя си дава труда да ни посочи Петте сестри. Даже иска да се увери, че ще забележим слабата звезда в центъра. Защо? Това не е ли едно изключително струпване на съвпадения?
— Ако ги изброяваш по тоя начин…
— Изброй ги по който си щеш начин. Аз не вярвам в изключителните струпвания на съвпадения.
— В такъв случай какво означава всичко това? Че сме били подтиквани към Гея?
— Да.
— От кого?
— За подобен въпрос просто няма място — рече Тривайз. — Кой е способен да настройва умове, леко да подтиква или да отклонява прогреса в една или друга посока?
— Сега остава да кажеш, че е Втората фондация.
— Добре де, какво ни разправяха за Гея? Тя е недосегаема. Флотилиите, които тръгват срещу нея, биват унищожавани. Хората, който я достигат, не се връщат. Дори Мулето не се осмели да й се противопостави, а всъщност той вероятно е бил роден там. Определено изглежда, че Гея е Втората фондация, а крайната ми цел в последна сметка е да я открия.
Пелорат поклати глава.
— Но според някои историци Втората фондация е спряла Мулето. Как би могъл той да е един от самата нея?
— Предполагам, че се е отрекъл, станал е ренегат.
— Но защо трябва тъй неотклонно да бъдем насочвани към Втората фондация от… Втората фондация?
Погледът на Тривайз беше разфокусиран, веждите му — свъсени. Той каза:
— Хайде да поразсъждаваме. За Втората фондация изглежда винаги е било важно Галактиката да има колкото е възможно по-малко информация. В идеалния случай тя би искала да не се знае за самото й съществуване. Поне това ни е известно със сигурност. В продължение на сто и двадесет години се е мислело, че Втората фондация е изчезнала и то трябва да ги е устройвало напълно. Въпреки туй те не правят нищо, когато аз започвам да подозирам, че наистина съществуват. Компор знае за мен. Те биха могли да го използват, за да ме накарат да замълча по един или друг начин и дори да ме убият. Но не предприемат нищо.