Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Шегуваш се.
— Е, може би малко да, но във всяко нещо съществува социална инерция — даже и в техническия напредък. Безполезните халки по стените си стоят, а чашите, с които ни снабдяват, имат цицки.
Пелорат замислено кимна и продължи да посръбва от кафето. След малко попита:
— Кога ще излетим?
Тривайз шумно се разсмя.
— Метнах те. Започнах да бърборя за халките по стените и ти изобщо не забеляза, че в същото време излетяхме. Вече сме на една миля височина.
— Ами, приказваш си.
— Погледни навън.
Пелорат погледна и рече:
— Но аз нищо не усетих.
— Не се и предполага, че ще усетиш.
— Не нарушаваме ли правилата? Сигурно би трябвало да следваме някой насочващ радиолъч по издигаща се спирала, както слязохме по спускаща се такава?
— Няма смисъл, Янов. Никой няма да ни спре. Ама съвсем никой.
— Когато слизахме, ти рече…
— Тогава беше по-различно. Те не се радваха да ни видят, че пристигаме, но сега направо са в екстаз, че си отиваме.
— Защо мислиш така, Голан? Единственият човек, който говори с нас за Гея, беше Квинтесец, а той ни молеше да не отиваме там.
— Не се хващай, Янов. Това беше за пред хората. Той направи всичко възможно да отидем на Гея. Янов, ти рече, че си възхитен от начина, по който съм измъкнал с блъф информация от Квинтесец. Съжалявам, но не заслужавам възхищението ти. Дори да не бях направил нищо, той щеше сам да ни предложи информацията. Ако се бях опитал да си сложа тапи в ушите, щеше да я изкрещи с все сила.
— Защо, Голан? Това са щуротии.
— Параноидно състояние? Да, естествено — Тривайз се обърна към компютъра и внимателно усили чувствителността му. После отбеляза:
— Не ни спряха. Наблизо няма никакви кораби и не получаваме никакви предупреждения.
Отново се извъртя към Пелорат.
— Кажи ми, Янов, как научи за Гея. Ти знаеше за нея още докато бяхме на Терминус. Знаеше, че тя е в сектор Сейшел. Знаеше, че името й е някакъв вариант на това на Земята. Къде чу всичко туй?
Пелорат сякаш се вцепени.
— Ако бях в работния си кабинет на Терминус, можех да проверя във файловете си. Не съм взел със себе си всичко — поне не датите, на които за пръв път съм се сблъскал с едни или други данни.
— Добре, помисли си — мрачно рече Тривайз. — Дай си сметка, че самите сейшелци не си отварят устата по тоя въпрос. Те с такава неохота говорят за Гея, сякаш наистина поощряват суеверието, в което обикновените хора от сектора вярват — че в нормалното пространство не съществува подобна планета. Всъщност мога да ти покажа още нещо. Гледай!
Тривайз се завъртя към компютъра и ръцете му се плъзнаха към очертанията за тях с лекотата и грацията на дългата практика. Когато постави дланите си върху контролната повърхност, дори му стана приятно от топлото докосване и усещането за меки ръкавици. Както винаги усети, че част от волята му се процежда навън.
— Това е компютърната карта на Галактиката — рече той, — съществуваща в базата данни отпреди нашето кацане на Сейшел. Искам да ти покажа тази част от картата, която представя нощното небе на планетата такова, каквото го видяхме снощи.
В стаята притъмня и на екрана изскочи изображение на небето.
С тих глас Пелорат каза:
— Също тъй красиво, както му се любувахме на Сейшел.
— По-красиво — нетърпеливо отвърна Тривайз. — Няма атмосферни смущения, няма облаци, няма абсорбция на хоризонта. Само че почакай да наглася една работа.
Изображението започна да се върти, създавайки у двамата неприятната илюзия, че всъщност се движат те. Пелорат инстинктивно докопа подлакътниците на креслото си.
— Ето! — извика Тривайз. — Познаваш ли го?
— Разбира се. Това са Петте сестри, звездният петоъгълник, който ни показа Квинтесец. Няма как да го сбъркам.
— Наистина няма. Само че къде е Гея?
Професорът примигна. Мъждукащата звездичка в центъра я нямаше.
— Не е тук — рече той.
— Точно така. Не е тук. Просто защото местонахождението й не е включено в базата данни на компютъра. И тъй като е твърде невероятно тази база преднамерено да е била непълна в това отношение, специално за наше удоволствие, аз стигам до извода, че за фондационните галактографи, които са я създали — имам предвид базата данни — и които са разполагали с чудовищни количества информация, Гея е неизвестна.
— Мислиш ли, че ако бяхме отишли на Трантор… — започна Пелорат.
— Подозирам, че и там нямаше да намерим никакви данни за Гея. Нейното съществуване се пази в тайна от сейшелците, нещо повече — подозирам, че и от самите геянци. Ти самият преди няколко дни каза, че някои светове нарочно гледат да се укрият, за да избегнат облагането с данъци или външната намеса.