Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Обикновено — рече Пелорат, — когато картографите и статистиците се натъкнат на такъв свят, той е в слабо населените райони на Галактиката. Тъкмо изолираността им позволява да се укриват. Гея обаче не е изолирана.
— Точно така. Още едно необичайно обстоятелство. Но да оставим тази карта на екрана, за да продължим да се удивляваме на невежеството на нашите картографи; и пак ще те попитам — като се има предвид подобно невежество от страна на едва ли не най-знаещите хора, как стана така, че ти научи за Гея?
— Мили ми Голан, аз събирам данни за земните митове, земните легенди и земната история повече от тридесет години. Без целия си архив как бих могъл…
— Да започнем отнякъде, Янов. Дали си научил за нея, да кажем, през първите петнадесет години от изследванията си или през вторите петнадесет?
— Е, ако ще сме толкова неточни, беше по-скоро напоследък.
— Можеш и по-добре да се справиш. Хайде помисли си, аз предполагам, че си научил за Гея едва през последните две години.
Тривайз хвърли поглед към Пелорат, разбра, че в полумрака е невъзможно да разгадае физиономия, която почти не се вижда, и леко увеличи общото осветление в стаята. Великолепието на нощното небе на екрана веднага намаля. Лицето на Пелорат беше сякаш каменно и не изразяваше нищо.
— Е? — попита Тривайз.
— Мисля — меко каза Пелорат. — Може би си прав, но не бих се заклел в това. Когато писах на Джимбор от университета в Ледбет, не споменах за Гея, въпреки че в този случай щеше да е много подходящо да го направя, а това беше — чакай да видя — през деветдесет и пета, значи преди три години. Мисля, че си прав, Голан.
— И как се натъкна на нея? — попита Тривайз. — По време на разговор? В книга? В научна статия? В някоя древна песен? Как? Хайде!
Професорът се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. После дълбоко се замисли. Тривайз чакаше, без да каже нищо.
Накрая Пелорат отговори:
— В частен разговор. Само че няма смисъл да ме питаш с кого, скъпи ми друже. Не си спомням.
Тривайз плъзна ръце по пояса си. Усещаше ги студени и влажни, докато продължаваше да се опитва да извлече информация, без прекалено явно да вкарва думите в чуждата уста. Той каза:
— С някой историк. С някой експерт по митология? С някой галактограф?
— Няма смисъл. Просто не мога да свържа разговора с ничие име.
— Да не би понеже не е имало име?
— О, не. Това едва ли е възможно.
— Защо? Би ли се отказал от един анонимен разговор?
— Предполагам, че не.
— А някога разговарял ли си, без да знаеш с кого?
— Много рядко. През последните години станах доста известен в научните среди като събирач на определен тип митове и легенди и от време на време някои от моите кореспонденти са били така любезни да ми предоставят материал, който са извлекли от неакадемични източници. Понякога просто не мога да свържа съобщенията конкретно с някого.
Тривайз каза:
— Да, но случвало ли ти се е да получиш анонимна информация пряко, а не чрез академичен кореспондент?
— Бивало е, но много рядко.
— Сигурен ли си, че в случая с Гея не е станало тъй?
— Мисля, че щях да си спомня за подобен случай. Все пак не мога със сигурност да твърдя, че информацията не е от анонимен източник. Това обаче не означава и че наистина съм я получил по такъв начин.
— Ясно ми е. Но все пак има известна възможност, нали?
С голяма неохота Пелорат потвърди:
— Предполагам, че има. Само че за какво е всичко туй?
— Не съм свършил — властно заяви Тривайз. — Откъде получи информацията — независимо дали е била анонимна или не? От кой свят?
Пелорат сви рамене.
— Хайде сега, за това нямам никаква представа.
— Възможно ли е да е дошла от Сейшел?
— Казах ти, не знам.
— Предполагам, че действително си я получил от Сейшел.
— Можеш да предполагаш каквото си щеш, но това не означава, че то непременно е вярно.
— Не означава ли? Щом Квинтесец посочи слабата звезда в центъра на Петте сестри, ти веднага разбра, че това е Гея. Така рече на професора и я идентифицира, преди той да го е сторил. Помниш ли?
— Да, разбира се.
— Как е възможно? Как така изведнъж разбра, че мъждивата звездичка е Гея?
— Защото в материала, който имах за Гея, тя рядко беше наричана с това име. Най-често се използваха различни евфемизми. Един от тях, който дори се повтаряше няколко пъти, беше „малкият брат на Петте сестри“. Освен това имаше „Центъра на петоъгълника“, а понякога я наричаха и „Нулата на петоъгълника“. Когато Квинтесец посочи Петте сестри и централната звезда, тези алюзии неудържимо ми дойдоха на ум.