Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Много добре. Тогава виж — ново докосване на превключвателите. Червеното се разпростря значително по-нашироко и сега покриваше почти половината Галактика. — Ето така — рече кмет Бранно — е изглеждало кралството на Мулето, когато той е умрял. Ако надникнеш между червеното, ще откриеш Сейшелския съюз, този път напълно обграден, но все пак бял. Той е единственият анклав, оставен от Мулето на свобода.
— Тогава също е бил неутрален.
— Мулето не е уважавал много неутралитета.
— В този случай изглежда го е уважил.
— Изглежда го е уважил… Какво притежава Сейшел?
— Нищо — отвърна Кодел. — Повярвайте ми, кмете, само да го поискаме и той е наш.
— Така ли? Обаче все пак не е.
— Защото няма нужда да го искаме.
Бранно седна в креслото си и с един замах на ръката над контролното табло угаси Галактиката.
— Мисля, че сега го искаме.
— Извинете, кмете?
— Лионо, аз изпратих тоя глупав съветник в космоса като гръмоотвод. Чувствам, че Втората фондация ще види у него по-голяма опасност, отколкото той представлява, и ще разглежда самата Фондация като по-малкото зло. Мълнията ще го удари и ще ни открие първоизточника си.
— Да, кмете!
— Намерението ми беше той да отиде при разпадащите се руини на Трантор, да се ровичка из онова — ако изобщо го има, — което е останало от неговата Библиотека и да търси Земята. Сигурно се сещаш, че това е светът, за който досадните мистици разправят, че бил първородното място на човечеството, като че ли това може да има някакво значение, дори и да се окаже вярно. Втората фондация едва ли би повярвала, че той наистина търси точно туй, и на тях би им се наложило да се постараят да разберат каква е в действителност целта му.
— Но той не отиде на Трантор.
— Не. Съвсем неочаквано замина за Сейшел. Защо?
— Не зная. Само ви моля, простете на една стара хрътка, чийто дълг е да подозира всичко, и ми кажете откъде узнахте, че той и Пелорат са отишли на Сейшел. Наистина този тип Компор ни докладва за това, но доколко можем да вярваме на Компор?
— Хиперрелето ни съобщи, че корабът на Компор наистина се е приземял на планетата Сейшел.
— Несъмнено, но откъде знаете, че Тривайз и Пелорат също са там? Компор може да е отишъл на Сейшел по свои лични причини и да не знае — или да не го е грижа къде са другите.
— Факт е, че нашият посланик на Сейшел ни информира за пристигането на кораба, на който качихме Тривайз и Пелорат. Не съм склонна да мисля, че е пристигнал на Сейшел без тях. Нещо повече, Компор докладва, че е говорил с двамата, а и ако на него не може да му се вярва, разполагаме с други съобщения, според които са отишли в Сейшелския университет, където са се консултирали с някакъв не особено известен историк.
— Нищо от туй — меко отрони Кодел — не е стигнало до мен.
Бранно изсумтя.
— Не се чувствай засегнат. Аз лично се занимавам с въпроса и ето че сега информацията стигна до теб, при това без кой знае какво закъснение. Последните вести — току-що дошли — са от посланика. Нашият гръмоотвод пак е потеглил. Стоял е два дни на Сейшел и е заминал. Казал, че сега се отправя към друга планетна система на около десет парсека оттам. Дал е името и галактическите координати на новата си цел на посланика, който ни ги препредаде.
— Има ли някакво потвърждение от Компор?
— Съобщението от Компор, че Тривайз и Пелорат са напуснали Сейшел, пристигна дори преди съобщението на посланика. Засега Компор още не е определил къде отива Тривайз. Вероятно ще го последва.
Кодел рече:
— В цялото положение ни липсват защотата — той хвърли в устата си един бонбон и замислено го засмука.
— Защо Тривайз е отишъл на Сейшел? Защо го е напуснал?
— Въпросът, който най-много ме интересува, е къде? Къде отива Тривайз?
— Вие казахте, кмете, че е дал името и координатите на целта си на посланика. Да не намеквате, че го е излъгал? Или че посланикът лъже нас?
— Даже и да приемем, че всички говорят само истината и че никой не е сбъркал нищо, пак остава едно име, дето ме интересува. Тривайз е казал на посланика, че заминава за Гея. Г-Е-Я. Направил си е труда да я произнесе буква по буква.
— Гея? — попита Кодел. — Никога не съм чувал за нея.
— Наистина ли? Не е странно — Бранно посочи въздуха на мястото, където преди това беше картата. — На картата в тази стая аз мога само за миг да намеря всяка звезда — поне така се предполага, — около която обикаля населен свят, и множество забележителни слънца, чиито системи не са населени. Могат да бъдат маркирани над тридесет милиона звезди — ако боравя правилно с управлението — всяка сама за себе си, по двойки, на групи. Мога да ги маркирам в пет различни цвята една по една или всички заедно. Това, което не мога, е да намеря Гея да картата. Ако се вярва на тази карта, Гея не съществува.