Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Тривайз тръсна глава.
— Че защо му е трябвало? Сейшел с все сила е искал да остане неутрален, а за Гея никой не бил чувал да е обезпокоила някого. По това време Мулето планирал да завоюва цялата Галактика, така че защо му е било да се бави заради дреболии. По-късно щял да има достатъчно време, за да се насочи срещу Сейшел и Гея.
— Може би, може би — рече Квинтесец, — но според един тогавашен очевидец — личност, на която сме склонни да вярваме — Мулето оставил писалката си, когато изрекъл: „Дори аз не бих се приближил до Гея.“ После гласът му спаднал и с шепот, който не е трябвало да бъде чут, добавил: „Отново“.
— Казвате, че не е трябвало да бъде чут. Тогава как са го чули?
— Понеже, като оставил писалката си, тя се търкулнала от масата и един сейшелец приближил и се навел да я вдигне. Ухото му било близо до устата на Мулето, когато била произнесена думата „отново“ и той я чул. Но не споменал нищо чак до смъртта на Мулето.
— Как можете да докажете, че това не е измислица?
— Този мъж не е бил такъв, че да изглежда възможно да си измисли подобно нещо. Твърдението му се смята за достоверно.
— И какво, ако е вярно?
— Мулето никога не се е намирал във или нейде наблизо до Сейшелския съюз, поне не и след като се появил на галактическата сцена, като се изключи този единствен случай. Ако някога е бил на Гея, трябва да е станало по-рано.
— Е, и?
— Е, и! Къде е роден Мулето?
— Мисля, че никой не знае това — каза Тривайз.
— В Сейшелския съюз определено битува мнението, че е бил роден на Гея.
— Само заради онази дума?
— Донякъде и заради нея. Той не е можел да бъде победен, понеже имал странни ментални сили. Гея също — не може да бъде победена.
— Гея не е била побеждавана досега. Това не доказва непременно, че не би могла да бъде победена.
— Дори Мулето не пожелал да се приближи до нея. Преровете архивите на неговото господство. Вижте дали има друг район освен Сейшелския съюз, с който да се е отнесъл толкова внимателно. А знаете ли, че досега никой, който е тръгнал към Гея за мирна търговия, не се е върнал? Как мислите, защо знаем толкова малко за нея?
— Вашето отношение много прилича на суеверие — изсумтя Тривайз.
— Наричайте го, както си щете. От времето на Мулето ние сме изтрили Гея от мислите си. Не искаме и тя да ни забелязва. Чувстваме се в безопасност само когато се преструваме, че я няма. Възможно е дори правителството тайно да е пуснало и да поддържа легендата, че е изчезнала в хиперпространството, с надеждата хората да забравят, че има истинска звезда с такова име.
— Значи мислите, че Гея е свят на Мулета?
— Възможно е. Съветвам ви за ваше добро да не ходите там. Ако го направите, никога няма да се върнете. А пък ако Фондацията се спречка с Гея, тя ще покаже по-малко интелигентност, отколкото е имал Мулето. Това можете да кажете на своя посланик.
— Намерете ми координатите и аз незабавно ще напусна вашия свят — решително рече Тривайз. — Ще ида до Гея и ще се върна.
Квинтесец кимна:
— Ще ви намеря координатите. Астрономическият факултет работи и нощем, разбира се, и ако мога, ще ги намеря заради вас още сега. Само че пак ви съветвам да не се опитвате да стигнете до Гея.
— Възнамерявам да опитам — настоя Тривайз.
И Квинтесец троснато му отвърна:
— Значи искате да се самоубиете.
XIV. НАПРЕД!
55
Янов Пелорат погледна навън към мержелеещия се под просветляващото небе пейзаж със странна смесица от съжаление и неувереност.
— Не останахме достатъчно дълго, Голан. Този свят ми изглежда приятен и интересен. Бих искал да науча нещо повече за него.
С крива усмивка Тривайз вдигна очи от компютъра.
— Не мислиш ли, че и аз бих искал същото? На три пъти здравата си хапнахме на планетата и винаги ястията бяха съвършено различни, ала всяко от тях отлично. Бих искал, разбира се, да опитам още. Единствените жени пък, които видяхме, ги зърнахме съвсем за малко, а някои от тях изглеждаха твърде съблазнителни за… добре де, за това, дето ми е на ума.
Пелорат леко сбърчи нос.
— О, скъпи ми друже. С тия кравешки хлопатари, дето ги смятат за обувки, и всичките увити в крещящи цветове. Ами онуй, което правят с миглите си! Забеляза ли миглите им?
— Янов, можеш спокойно да ми вярваш, че съм забелязал всичко. Това, което не приемаш, е съвсем повърхностно. Те лесно могат да бъдат убедени да си измият лицата, а в нужния момент обувките и крещящите цветове отпадат.
— За момента ти вярвам, Голан. Аз обаче по-скоро мислех да проучим още въпроса за Земята. Засега туй, дето ни казаха за нея, е толкова незадоволително, толкова противоречиво — според един радиация, според друг роботи…