Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Нищо не съм правил. Всъщност въобще не се видях с нея. Тя бе все още в леглото, когато пристигнах, а през по-голямата част от времето се бяхме затворили с Деър в кабинета му. Между другото, Деър много се зарадва на възможността на купи имението Маккензи.
— Мразя те.
В отговор Робин скочи, грабна я в ръцете си и я отнесе в леглото. Макар че тя отчаяно викаше и протестираше, той бързо смъкна дрехите от нея, а след това силно я целуна. После отново и отново, докато главата й напълно се замая, устните й омекнаха и послушно се отвориха пред напиращия му език, а ръцете й се протегнаха към врата му и го притеглиха по-близо. Това, което последва, бе истинско чудо, сладките му, диви целувки оставяха топли следи по цялото й тяло, като без минутка покой се движеха нагоре-надолу и специално спираха на най-чувствителните места. Ръцете му нежно и с любов опипваха леката издутина на стомаха й, а след това се плъзнаха надолу между краката й. После на тяхно място се появи топлият му език, който нетърпеливо обхождаше това най-чувствително пространство и напираше да проникне в нея.
— Не — гневно извика Кейт. — Защо правиш това с мен?
— Не се ли досещаш, любов моя?
Само след миг езикът му я караше да крещи от удоволствие, да се извива около него и да го моли да продължава.
Робин покорно се подчини на молбите й, обгърна я със силното си тяло и проникна дълбоко в нея.
— О, скъпа, толкова те обичам, когато ме мразиш.
Но Кейт вече не го чуваше, нито бе в състояние да мисли за нещо, защото горещи вълни заливаха тялото й и непреодолимо желание я изпълваше до последната й клетка.
Робин бе вече заминал, когато Кейт се събуди на следващата сутрин. Отново й беше лошо и тя го проклинаше, задето я бе довел до това състояние. Опитваше се да си внуши, че не иска детето му, но разумът й направо отказваше да приеме тази лъжа. Би умряла, ако нещо се случеше с бебето. Искаше го, о, колко много го искаше. Не харесваше само бащата. Чудеше се дали да откаже да замине с него в Батърст, но доколкото го познаваше, имаше пълно основание да се страхува, че ще я грабне и насила ще я натовари във фургона. Така че по-добре беше да се приготви.
Като въздъхна отчаяно, тя започна да си събира нещата, а съзнанието й бе непрекъснато заето с мисълта за Серина и това как ли Робин възнамерява да реши въпроса с нея. Ясно беше, че този проблем съществува и той е доста сериозен. След като се занимава няколко часа с подреждането на багажа си, Кейт почувства глад и слезе долу да хапне нещо. Едва бе стигнала до края на стълбите, когато чу силни удари по вратата.
— Идвам — извика тя и побърза да отвори.
Беше наистина изумена, когато видя, че на входа стои онзи абориген, следотърсачът Кулонг.
— Робин Флетчър — каза Кулонг, като едва успяваше да си поеме дъх, явно бе тичал доста дълго. — Кулонг трябва види Робин Флетчър.
— Няма го тук — обясни Кейт, разтревожена от настойчивостта му. — Робин замина за Сидни рано тази сутрин.
Лицето на Кулонг в миг посърна, което я накара да добави:
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Жена на Робин дойде с Кулонг?
— Да дойда с теб? Но къде?
— В мое село. Бързо!
— Почакай, не можеш ли да ми кажеш какво се е случило?
— Мъжът гигант болен, може умре. Мантуа казва той иска да говори с Робин Флетчър.
— Мъжът гигант? За Големия Джон ли говориш? А кой е Мантуа?
— Мантуа е жена, лечител на племето и сестра на Кулонг. Кулонг чувал Робин нарича гигант „Големия Джон“.
— Какво се е случило с Големия Джон?
— Змия ухапа — горчиво обясни Кулонг. — Кулонг го намери в гора. Ти ела.
— Добре, ще дойда — заяви Кейт, без дори да се замисля за опасностите, на които ще се подложи с това пътуване до селото на Кулонг. Големия Джон й бе спасил живота, така че не можеше да откаже да отиде при него, когато той имаше нужда от това. Може би щеше да й каже защо му е необходим Робин. — Далече ли е?
— Не много далече — отвърна Кулонг, като махна неопределено към горите, които се виждаха в далечината.
— Да впрегна ли колата?
— Не кола. Гората е много гъста.
Той се обърна и тръгна, като очакваше Кейт да го последва.
— Почакай, трябва да кажа на някой къде отиваме.
Кулонг изчака търпеливо, докато Кейт изтича да намери Мод. Мод изпадна в ужас, когато разбра къде ще отива с аборигена.
— О, не, моля те, Кейт — Кейт бе настояла Мод да се обръща към нея на малкото й име. — Не можеш да тръгнеш с този абориген. Какво ще каже Робин?
— Робин има доверие на Кулонг — увери я Кейт. — Точно той ме откри в планината. Ако не беше го направил, щях вече да съм мъртва. Трябва да отида, Мод. Кажи на Робин къде ще може да ме намери.