Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Робин заспа пръв и Кейт успокоено се отпусна, когато разбра, че той няма да иска отново да се люби с нея. Тя вече си бе решила да се бори до последен дъх, ако се опита да го направи.
Струваше й се, че е спала едва няколко минути, когато се събуди и почувства приятна топлина по тялото си. В първия момент не можа да осъзнае от какво е породено това чудесно чувство, но след миг усети по-ясно нежните пръсти на Робин, които се плъзгаха по най-чувствителните части на тялото й. Не! Няма да му разреши да го направи отново, закле се пред себе си тя. Но защо ли с цялото си тяло усещаше това, което мозъкът й отказваше да приеме — че изпитва наистина див глад и страшна нужда да бъде любена точно от този мъж.
Но този път Робин няма да получи това, което иска, реши твърдо Кейт, като се отдръпна, за да се спаси от настъпателните му пръсти. Да отива при Серина, щом иска да се люби. Тя изхвръкна от леглото, голите й гърди подскачаха от учестеното й дишане, а тъмносините й очи блестяха от яд.
— Няма да се любиш отново с мен — твърдо заяви Кейт, като постави ръце на хълбоците си.
— Толкова си прекрасна, когато ме мразиш — предизвикателно отвърна Робин.
Доста пообъркана от странната му реакция, тя се обърна, навлече си роклята, но пръстите й направо трепереха от обхваналия я гняв и трудно се справяха с многобройните копчета и връзки. Като се измъкна бавно от леглото Робин отмести ръцете й и се зае сам да пристегне и закопчее роклята й, докато Кейт изгаряше от яд.
— Приготви се, Кейт, ще те чакам долу за закуска. Имаме толкова неща, които трябва да обсъдим.
Робин излезе толкова бързо от стаята, че тя дори не успя да изрече някоя от язвителните си забележки.
Толкова си прекрасна, когато ме мразиш.
Тези негови думи бяха нахлули като бушуващ ураган в главата й. Наистина само едно негово докосване бе достатъчно, за да се пренесе в света на невъобразимото удоволствие, свят, за който дори не подозираше, че съществува, преди жестоката съдба да я свърже с Робин. Тя дори бе повярвала, че го обича, но всичко свърши в онзи ужасен ден, когато ги свари в леглото двамата със Серина. Но дори и след този ден тя не можеше да отрече, че чувствата, които изпитва към него, са нещо повече от обикновена страст. Сега, когато научи, че Серина очаква дете от него, й се струваше, че тези чувства наистина са умрели. Той все още бе в състояние да я възбуди, да накара тялото й да му се подчинява, но Кейт вече бе сигурна, че не го обича. Тя въздъхна дълбоко. Ако Робин наистина си мисли, че ще тръгне с него да Батърст, той горчиво се лъже.
Толкова си прекрасна, когато ме мразиш.
Действително ли го мразеше? Бе й причинил достатъчно страдания, за да изпитва подобни чувства към него. Но и нея си я биваше, нали?
Робин вече чакаше във всекидневната, когато Кейт слезе долу. Кимна му едва-едва с глава и се насочи към шкафа, върху който Мод бе оставила поднос с вкусна храна. Внимателно си подбра по малко от различните неща върху подноса и бавно седна на масата. Робин сигурно е бил доста гладен, защото набързо струпа доста храна върху чинията си и започна да яде. Кейт отхапа бавно първия залък, сдъвка го, а после се намръщи, когато усети как се надига топла вълна от стомаха й. Остави вилицата и с мъка се опита да преглътне храната.
— Ох — изпъшка с ясното съзнание, че трябва да напусне незабавно стаята, защото може да повърне направо на масата.
Скочи и избяга нагоре по стълбите. Тъкмо прибираше легена под леглото, когато Робин влезе в стаята.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Вече направи достатъчно, благодаря — язвително отвърна тя.
— Това ще премине — щастливо се усмихна той. — Смяташ ли, че си добре и можем да поговорим?
— Ей сега ще се оправя.
Тя седна в края на леглото и му посочи един стол насреща.
— Значи не се доверяваш достатъчно на себе си и не искаш да ме допуснеш по-наблизо — попита арогантно Робин, от което на Кейт й стана още по-зле.
— Не се доверявам на теб, не на себе си. За какво трябва да говорим?
— Утре заминавам за Сидни. Ще остана там ден-два, а когато се върна, искам да си готова да тръгнем за Батърст.
— Няма да тръгна — твърдо отвърна Кейт. — Ами имението Маккензи?
— Продай го на Деър. Документите за собственост са на твое име, но според закона всичко, което притежаваш, е мое. А на мен ми харесва в Батърст. Смятам да се установим там за постоянно и на своята земя да отгледам децата си.
— И сигурно включваш тук и детето на Серина, а може би и нея самата?
Робин се изчерви от срам, но не се поддаде на предизвикателството на Кейт.
— Не, за Серина и детето й ще се погрижа отделно. Ако тя не иска детето, ще го отгледам сам. Същото ще направя и с нашето дете, ако ти решиш да ме оставиш, след като то се роди.