Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Какво… какво възнамеряваш да правиш с мен — попита Кейт, като в същото време трескаво обмисляше различни варианти на бягство. В края на краищата осъзна, че е невъзможно да се измъкне от него, поне докато пушката му бе насочена към гърдите й.
— Ще те използвам както бог се е разпоредил — доволно отвърна Бенет. — Вече ти казах, че от толкова време не съм спал с жена, че сигурно първият път няма да продължи повече от няколко минути. Но след това можеш да очакваш да те използвам често и продължително. Лягай бързо.
— Робин ще те убие.
— Няма да успее да ме намери. И без това се канех да тръгна към планината. Казват, че там имало толкова много злато, че можеш направо да го намериш на пътя.
— Златото принадлежи на правителството.
— Ами, принадлежи на този, който го намери. Но стига приказки. Сама ли ще легнеш, или ще се наложи с удар да те стоваря на земята?
— Аз… аз съм бременна — съобщи му Кейт, като се надяваше, че по този начин ще успее да го умилостиви. Но не успя.
— Коремът ти не е много издут, така че няма да ми пречи. Правих го с Ани Партън, докато беше бременна, и не усещах никаква разлика.
Кейт осъзна, че каквото и да каже, няма да успее да се отърве от този мъж. Той бе твърдо решил да я изнасили най-брутално, но и тя бе не по-малко твърда в решението си да не му позволи да я докосне. Затова направи единственото нещо, което й даваше надежда да се измъкне. Обърна се и побягна, като вярваше, че той няма да стреля по нея. Ако Бенет я искаше жива — а той бе казал точно това — едва ли щеше да използва оръжието си. Сигурно ще започне да я преследва и тогава може би тя ще успее да се шмугне някъде в гората и да се измъкне от него.
Само след миг Бенет бе съвсем близо до нея, чуваше го как чупи изсъхналите клони на храстите и се смее на нещастния й опит за избяга. Той знаеше, че може да я настигне всеки момент, но му доставяше удоволствие да създава у нея фалшива надежда, че ще успее да се измъкне. Най-накрая тази игра на преследване го умори и с няколко бързи крачки се изравни с нея. Сграбчи я за косата и я принуди да спре.
— Тази игра ми омръзна, госпожо — измърмори той и я блъсна на земята.
Стоеше надвесен над нея и се усмихваше, сякаш ужасът, изписан на лицето й, му доставяше върховно удоволствие. Кейт затвори очи, за да не го гледа, и всеки момент очакваше да я нападне като диво животно. Цялото й тяло се бе вцепенило от ужас, когато най-внезапно чу лек звънтящ звук над себе си. Отвори очи и видя как Бенет се смъква безпомощно на колене, лицето му пребледнява, а очите му се изпълват с изумление, преди да се затворят. После забеляза и бумеранга, който лежеше в краката му. Това бе едно странно оръжие, използвано от аборигените за защита и за убиване на дивеч. То бе доста ефективно и обикновено поразяваше съвсем точно целта.
Като се огледа наоколо Кейт с изненада видя как цяла дузина аборигени излизат от прикритията си зад дървета и храсти. Те я гледаха мълчаливо, докато тя се чудеше дали някой от тях знае английски и дали възнамеряват да й причинят някакво зло. Беше чувала, че повечето от аборигените са приятелски настроени към белите хора, макар че се страхуват от тях и ги наричат „бели духове“. Дали тези аборигени бяха от племето на Кулонг? Като се изправи от земята, Кейт смело застана с лице към тях.
— Аз съм приятел на Кулонг — извика високо тя.
Тишина.
— Аз съм приятел…
— Те няма да ти направят нищо лошо.
Кейт изви рязко глава и видя Кулонг, който се измъкна с мъка от гората, подпрян на рамото на един абориген от неговото племе.
— Кулонг! Слава богу, ти си жив! Аз се страхувах…
— Бял дух не успя убие Кулонг. Приятели на Кулонг чули шум от пушка и дошли помогнат. Хайде, жена на Робин, ние съвсем близко до село.
Тя не се нуждаеше от следваща покана и бързо тръгна напред заедно с аборигените. След около час стигнаха до селото, което се състоеше от дузина къщи от треви и клони. Аборигените живееха в малки села и понякога прекарваха целия си живот, без да се срещнат с човек от друго племе. Те отглеждаха животни или се занимаваха с лов, но така и не бяха усвоили изкуството да отглеждат различни култури. Притежаваха вродена интелигентност и невероятни умения като следотърсачи и ловци, като използваха едни от най-примитивните и в същото време гениални оръжия, които човек познаваше. Забележителни бяха и познанията им за земята и живите същества, които я населяваха.