Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Тъй като лично се застъпваш за Големия Джон, ще подпиша документа за преждевременното му освобождаване, но при едно условие — ти ще го приемеш в Батърст и ще му дадеш работа там. Така ще съм сигурен, че ще има кой да го наблюдава. В никакъв случай не искам да му се разрешава да идва в по-населените градове като Парамата и Сидни.
Зарадван, Робин кимна с глава.
— Добре, съгласен съм.
— И още нещо. Към присъдата му ще се прибавят още седем години, докато той покаже наистина, че заслужава намаление на присъдата или пълно помилване.
— Сигурен съм, че Големия Джон ще се съгласи с тези условия.
— Тогава смятам въпроса за уреден. Другата ти молба за още един магистрат в Батърст е напълно основателна. Има няколко подходящи хора за това. Ще избера един от тях и в най-близко време ще го изпратя в Батърст.
— Силно се надявам, че ще се спрете отново на бивш затворник — каза Робин. — Между тях има много подходящи хора, а повечето биха приели предложението.
— Но има и много, които остро ще се противопоставят на назначаването на бивш затворник на отговорен пост. Все пак докато аз съм губернатор на Ню Саут Уейлс, ще продължа да се боря за равенство между всички хора тук.
— Благодаря ви, губернаторе — сърдечно отвърна Робин и стана да си тръгва.
— Остани да преспиш тук, Робин — покани го Маккери. — Може би по-късно ще ми разкажеш как кървят работите в Батърст.
— Бих се радвал, губернаторе, но се налага да тръгна рано утре сутринта. Жена ми… очаква първото ни дете и не бих искал да я оставям сама.
— Моите поздравления — щастливо се усмихна Маккери. — Сега разбирам защо не искаш да останеш в Сидни нито миг повече от необходимото.
Робин си тръгна малко след това. Вечерта все пак успя да поговори с Маккери, но побърза да си легне рано. Щом се развидели на следващата сутрин, той беше вече на път за Парамата.
Кейт бе изумена, когато чу Големия Джон да споменава името на Серина и да разказва какво знае за нея. Тя се наведе по-близко към него, защото гласът му стана слаб и думите едва се чуваха.
— Какво точно знаеш за Серина, Големи Джон? Веднага ще го предам на Робин.
— Робин е достоен мъж. Той никога не би… — внезапно Големия Джон се задъха, лицето му стана червено, а очите му хлътнаха навътре.
Кейт извика уплашено и Мантуа дойде да види какво се е случило.
— Нещо става с него. Не му позволявай да умре, моля те, не му позволявай!
Някакво вътрешно чувство й подсказваше, че Големия Джон има да й казва нещо много важно. Нещо, което би променило целия й живот.
Мантуа се зае веднага с Големия Джон. Тъй като не говореше английски, тя не отговори на молбите на Кейт. Когато най-накрая вдигна глава, тя каза нещо тихо на Кулонг, който лежеше наблизо. После Кулон се обърна към Кейт:
— Голям човек е в безсъзнание, но не умрял. Голям човек много болен, може умре, но лекарство на Мантуа добро. Лекарство на Мантуа ще вземе отрова от тяло на голям човек. Но за това ще трябва време.
— Колко време ще остане Големия Джон в безсъзнание?
Кулонг размени няколко думи отново с Мантуа.
— Два-три дни.
— Два-три дни — извика Кейт, напълно разстроена. — Сигурни ли сте, че той ще се оправи?
— Не сигурни. Само боговете знаят, дали човешки живот трябва да се спаси.
— Няма да го оставя — каза Кейт и коленичи до постелята му. — Кажи на Мантуа, че ще й помагам и ще се грижим заедно за него.
Кейт прекара нощта в набързо подготвеното й легло в дъното на колибата. Щом се събуди сутринта, веднага се втурна навън да повръща. Мантуа й хвърли разбиращ поглед и веднага й предложи някаква течност. Кейт я изпи без колебание, тъй като се доверяваше напълно на лечителката. Течността имаше вкус на билки и почти веднага, след като я пое, се почувства много по-добре, така че можеше да заеме мястото си край постелята на Големия Джон.
Разстоянието от Сидни до Парамата бе около петнайсет мили и Робин го взе с коня си за няколко часа. Пристигна в имението Маккензи някъде около обяд. С нетърпение очакваше да види Кейт, макар че я бе оставил едва вчера сутринта. Надяваше се, че тя е приела решението му да напусне имението Маккензи и двамата заедно ще заминат за Батърст. Що се отнася до Серина, все още се чудеше какво да прави с нея. Познаваше няколко мъже в Парамата, които с удоволствия биха се оженили за нея, ако не беше бременна. Един или двама, както се надяваше, биха го направили дори и да знаят, че носи детето на друг в утробата си. Но все пак мисълта, че друг човек ще се грижи за детето му, доста го смущаваше. Макар че това дете бе нежелано, то си бе едно невинно човешко същество, което имаше право на нормално съществуване.