Нежно изкушение (Дива любов)

— Какво би искала да знаеш, любов моя?

— Къде живее Серина?

— Аз се преместих в новата къща преди около два месеца и разреших на Серина да остане в бараката, тъй като тя вече не ми трябва.

Кейт се намръщи, но прие обяснението без някакви особени възражения.

— Тя още ли е в Батърст?

— Не, в момента е в Парамата.

— Ти си я довел тук със себе си — попита Кейт с разтревожен глас.

— Да, но не пътувахме сами. С нас имаше още едно семейство. Почти не съм я виждал, докато пресичахме планината.

— Надявам се, че след като дойде тук, Серина няма… няма никаква власт над теб.

— Серина никога не е имала власт над мен — отвърна Робин.

Макар че думите му изглеждаха правдоподобни, Кейт бе обхваната от някаква неясна тревога. Чувстваше, че нещо не е наред и това я изпълваше със страх.

— Робин, разбирам, че нямаш никакво желание да говорим за Серина. Но ако все пак има нещо, което трябва да знам, моля те кажи ми го.

— Господи, Кейт, по-скоро съм готов веднага да си отсека дясната ръка, отколкото да ти кажа това. Никога не съм искал да те нараня. Обичам те.

Сърцето й подскочи и сякаш се качи в гърлото й и й пречеше да диша. В миг пребледня силно и нямаше сили да каже нито дума. Думите като че се подреждаха в мозъка й, но устните й отказваха да ги произнесат. Погледна към Робин с толкова широко отворени очи, че почти не се виждаха останалите черти на лицето й. Той бе отново поразен от тези тъмносини бездни, които нямо молеха за отговор.

— Съжалявам, Кейт, когато Серина ми каза, просто не можех да повярвам. Затова я доведох в Парамата. Знаех, че д-р Проктър ще ми каже истината. Господ да ми помага, господ да помага и на двама ни, но тя наистина е бременна от мен.

Робин би дал всичко на света, за да предотврати това ужасно разочарование на лицето на Кейт.

— Ти… ти сигурен ли си, че детето е от теб?

— Да — призна тъжно той. — Напълно сигурен. Серина не се е срещала с друг мъж след пристигането си в Батърст. Ако го беше правила, непременно щях да узная за това. Батърст е все още малък град и там има малко неженени мъже, ако не смятаме затворниците.

Кейт с мъка успя да преглътне новината. Като че започна да й се повдига, докато това съобщение се настани с пареща болка в стомаха й. Тя стана бавно от леглото и се приближи с вдървени стъпки към прозореца, като ясно осъзнаваше, че е гола. Гледаше среднощната тъмнина и не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че Серина очаква дете от Робин, а и тя трябва да му каже, че е бременна от него.

Робин се приближи към нея и я прегърна през раменете, като се опита да я притисне по-близо до себе си.

— Това не е краят на света, любов моя. И по никакъв начин не променя чувствата ми към теб. Ще се погрижа за Серина и детето й, но ти си единствената жена, с която бих искал да живея. Нашите деца са единствените деца, които желая.

Кейт се измъкна от ръцете му и се обърна с лице към него.

— Дължиш на Серина много повече от това — каза тя с безпрекословен тон.

— Казах ти, че ще се погрижа да не им липсва нищо. Ще й намеря добър съпруг.

— Ще подпиша документите за развод, Робин. Може би нещата ще се проточат, но Серина ще почака.