Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— По дяволите! Не искам никаква Серина — простена Робин.
— Мисля, че е малко късно за подобни изявления.
— Не мислиш ли, че наистина се мразя за нещо, което дори не помня да е станало? Не минава дори ден, без да проклинам тази своя ужасна слабост.
— Къде е Серина сега?
— Оставих я при Деър и Кейси. Те не бяха особено щастливи от това, но съм напълно сигурен, че никога няма да й позволят да се появи тук. Искам да забравиш за този глупав развод и да мислиш само за брака ни и за нашето бъдещо дете.
Кейт замръзна на мястото си. Дали Робин знаеше, че очаква дете от него?
— Какво те кара да мислиш, че ще имаме дете?
— Бен Проктър ми каза.
— Мога да отгледам детето си и без теб. Много добре си живеех преди сама, ще мога да живея така и в бъдеще. Единственото нещо, от което имам нужда, е имението Маккензи, имението и моето дете.
— Нашето дете!
— Моето — процеди през стиснатите си зъби Кейт. — Вземи Серина и се върни обратно в Батърст. Ще ти съобщя, когато въпросът с развода бъде уреден. Всъщност, искам веднага да напуснеш къщата ми.
Деветнадесета глава
Ноктите на Робин се забиха в дланта на здраво стиснатите му юмруци. Бе понесъл какво ли не от тази твърдоглава, упорита жена, за която се бе оженил. Тя просто отказваше да се вслуша в гласа на разума, не искаше да разбере, че обича единствено нея и бе готова да разтрогне брака им точно в момента, в който най-силно се нуждаеше от него. Колко усилия бе положил, за да я направи по-разумна, колко пъти бе отстъпвал, въпреки че не му се бе искало. Но вече край, няма да продължи, да отстъпва. Няма да позволи на Катрин Моли Маккензи да прави каквото си иска. Гордостта му бе силно наранена от упоритостта й, а ето че тя вече си мислеше, че може да го води за носа като опитомено динго.
— Няма да си тръгна, Кейт — каза Робин с твърд глас. — А освен това, когато се върна обратно в Батърст, ти ще дойдеш с мен. Ти си моя жена и ще останеш такава, докато един от нас си отиде от този свят.
Острият му поглед направо я пронизваше, а думите се забиваха като нож в тялото й.
— Не можеш да ми диктуваш какво да правя — извика възмутено тя. — Имението Маккензи е моя собственост и мога да остана в него, докато искам. След като получа развод…
— Няма да има никакъв развод — хвърли й унищожителен поглед Робин. — Потър те е заблудил, ако ти е казал, че това може да стане лесно. Достатъчна е само една моя дума пред губернатора Маккери и документите ти ще бъдат забутани в някое чекмедже на бюрото му и никога няма да видят бял свят. Освен това ти ще имаш дете от мен, което е достатъчен аргумент, за да ти откажа развод.
— Но аз не съм единствената, която чака дете от теб — ядосано отвърна Кейт.
Робин не обърна внимание на злобната й забележка.
— Не ме интересува какво ще правиш с имението Маккензи — можеш да го продадеш, да го дадеш под наем или изобщо да го изоставиш. За мен това няма никакво значение, но когато си тръгна оттук, ти ще дойдеш с мен. А сега се връщай в леглото. Ще поговорим пак утре.
— Ти не можеш…
— По дяволите, Кейт, не разбираш ли, че трябва да млъкнеш? Казах ти, че ще говорим утре.
Кейт го гледаше изумено. Винаги е бил толкова нежен и внимателен с нея, че просто не можеше да повярва, че сега й говори така грубо. Той бе наистина толкова странно същество, което я вбесяваше и в същото време интригуваше — мъж, който едновременно обичаше и ненавиждаше. Когато се любеше с него изпитваше чувства, които бяха далеч от омраза. Робин притежаваше някаква вътрешна сила и устойчивост, които я бяха подчинили и това ужасно я дразнеше.
Като се извъртя на петата си, Кейт се върна обратно в леглото, усмирена за момента, но не и разгромена. Ако бе забелязала победоносната усмивка върху лицето на Робин, тя сигурно не би се предала и би спорила с него до сутринта.
Едва легнала и придърпала завивките върху себе си, Кейт с изумление усети, че Робин също се връща в леглото и си ляга до нея.
— Така ще ни е по-добре в топлото легло.
— Какво? Не искам да спиш в леглото ми — започна да протестира тя.
— Ще спя, където ми е приятно, а в момента ми е приятно да си легна със собствената ми жена — предизвикателно отвърна той.
Кейт му хвърли гневен поглед, примъкна се в края на леглото и се сви там, докато Робин се настани удобно върху по-голямата част от пространството. Когато протегна ръка, за да я придърпа към себе си, тя само го отблъсна с рамо и се помъчи да заспи. Никога досега гордостта и достойнството й не бяха така жестоко наранявани и това ужасно я измъчваше.