Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Кейт бе веднага отведена в една от колибите. Трябваше да се наведе надолу, за да успее да влезе, а вътре беше толкова тъмно, че й бе необходимо доста време, докато очите й привикнат. Едва тогава забеляза фигурата на жена, приведена над лежащ човек в дъното на колибата. Тя се приближи неуверено към жената и точно в този момент Кулонг също бе донесен в колибата от хората от племето. Раната в рамото му силно кървеше и той явно все повече и повече губеше сили. Жената, която се грижеше за Големия Джон, се обърна, видя Кулонг и нададе тревожен вик. После се хвърли веднага към него и заоглежда раната му, без да обръща внимание на Кейт, която се опитваше да ги заобиколи, за да се приближи до мястото, където лежеше Големия Джон.
Кейт се досети, че жената сигурно е сестрата на Кулонг, Мантуа. Те си говореха нещо тихичко, докато тя оглеждаше раната му. Без да се бави нито секунда, Мантуа се подготви за измъкне куршума от рамото на брат си. Докато го правеше, от устата му не се чу нито звук. Стоически издържа и болката, когато тя започна да измъква куршума. Кейт извърна глава и се опита да разговаря с Големия Джон.
— Големи Джон, това съм аз, Кейт.
Той отвори очи. Те бяха някак си хлътнали навътре и леко кръвясали. Под завивката от кожа на кенгуру тялото му бе напълно неподвижно, доста поотслабнало и изтощено, макар че ръстът му си оставаше внушителен, особено на фона на ниските, набити аборигени.
— Къде е Робин, господарке — попита Големия Джон.
— В Сидни, не можеш ли да ми кажеш за какво ти е?
— Ти си изминала всичкия този път, за да ме попиташ — изумено възкликна той.
— Да — потвърди Кейт. — Мисля, че го заслужаваш след всичко, което направи за мен. Как се чувстваш?
— Надявам се, че Робин знае каква смела жена си е намерил. Що се отнася до това как се чувствам, имал съм и по-добри дни.
— Ще се оправиш, Големи Джон — уверено каза Кейт. — Ти си достатъчно силен, за да се справиш с едно ухапване от змия. А какво искаше да кажеш на Робин?
— За… за Серина е. Исках да му кажа за нещо, което видях от затвора Батърст, където ме държаха. Чух, че пазачите там говореха за Серина. Единият каза, че тя очаква дете от Робин — нали знаеш колко бързо се разнасят клюките в един малък град като Батърст — но аз не го повярвах. Мисля, че трябва да знае нещо, което видях с очите си. Затова бях тръгнал към Парамата, но точно тогава ме ухапа змията.
Двадесета глава
Докато Кейт вървеше към селото на Кулонг, Робин имаше труден разговор с губернатора Маккери. Лицето му беше напрегнато, а думите му — доста разпалени.
— Настоявам да преразгледате присъдата на Големия Джон, губернаторе. Дълбоко съм убеден, че този човек вече не представлява никаква заплаха за обществото. Той има нужда от шанс, за да докаже какво може. Знам, че избяга от въглищните мини в Нюкасъл, но кой не би го направил, ако има такава възможност? Прекара доста време в гората и крадеше, за да се изхранва, но много от действията му по това време доказват, че той не е обикновен бандит.
Губернаторът Маккери поглади замислено брадата си.
— Може би е вярно това, което казваш, но все пак той е извършил убийство.
— Разказах ви за обстоятелствата — не се предаваше Робин.
— Освен това се е измъкнал от четиримата си пазачи и е избягал в гората, когато са го водели в Сидни — добави Маккери.
— Да — призна Робин, — но не е наранил нито един от тях. Ако беше жесток убиец, не би правил усилия да съхрани живота им.
— Добре де, ако му предоставя статут на преждевременно освободен, ти би ли могъл да го откриеш? Този човек доста дълго е живял в гората и майсторски избягва контактите с хората.
— Ще го намеря — обеща Робин. — Той обикновено научава какво става в близките градове. Така че със сигурност ще разбере, че е получил право на преждевременно освобождаване.
— И си абсолютно сигурен, че няма да извърши никакво престъпление след помилването — отново попита Маккери.
— Готов съм да заложа живота си, че ще бъде точно така.
Маккери бе известен с либерализма си по отношение на затворниците и на освободените вече престъпници, затова тъй наречените „чисти мерина“ упорито настояваха той да бъде отзован. Маккери смяташе, че след като един затворник е получил свободата си, той трябва да получи същите права, както всеки друг жител в колонията. Предишното му лошо поведение трябва да бъде забравено и простено. Затова и бе склонен да се довери на бивши затворници, които действително се бяха поправили.