Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Но Бинесман започна да размества камъчетата. Всеки път, щом поставеше някое на ново място, гледната точка се променяше. Тя видя пътищата, които бяха изминали тази сутрин, докато следваха дирята на халите — но все едно че е застанала на някоя стръмнина и ги гледа отгоре. От камъчетата се понесе шумът на вятъра над хълмовете и тя усети мириса на огъващите се между скалите борове.
„Камъните ми показват какво виждат камъните“ — осъзна тя.
Видя и още неща, не само пътищата. Видя езера и хълмове, една мечка, тичаща по билото — пъхтеше задъхано. Видя коларите, подкарали фургони на юг от Карис: колелата скърцаха, конете цвилеха; видя и дълга колона хора, бягащи от града.
Бинесман местеше енергично камъчетата, сякаш търсеше нещо по-специално. Накрая тя забеляза някакво смътно движение в долината. Бинесман намести камъните си, извъртя един от тях. Гледката се доближи. Ейвран видя рицарите на Скалбейрн сред планините — връхлитаха срещу една пурпурна магесница от една височина. Вече се стъмваше. Бяха я обкръжили тридесет мъже и чудовището ровеше в чимовете, отчаяно се мъчеше да се спаси, като се зарови в земята.
Малко по-надолу по склона лежаха мъртви осем оръженоски.
— Точно това търсех — прошепна Бинесман. — Габорн прати конниците си да избият всички хали, които може да са избягали. Изглежда, са намерили няколко.
— Девет — каза Ейвран. Халите в повечето случаи се движеха на тройки или на няколко пъти по три. За важна мисия деветката беше минималният брой.
Няколко души изскочиха от дърветата и нападнаха с пиките си халата откъм гърба. Ейвран не само ги виждаше, но чуваше виковете им, дрънченето на бронята, тропота на конските копита, плясъка на крилете на подплашена яребица, хрипливия дъх на халата.
След като всичко приключи, Бинесман размаха ръце над ахатите и образите изчезнаха. Изглеждаше замислен.
— Значи Габорн беше прав. Халите на Скалата на Мангън се опитват да отвлекат войските му.
Ейвран знаеше, че опасността съвсем не е отминала. Може би Габорн беше спечелил една малка победа, но халите на скалата бяха над шейсет хиляди и нямаше да чакат дълго.
Бинесман премести три от камъчетата и й каза:
— А сега погледни сама в тях и се постарай да привлечеш образ. Не се опитвай да си представиш ясно това, което ще видиш. Преместих камъните така, че нищо от това, което показах, няма да се появи отново. Искам просто да се разтвориш за онова, което те ще ти покажат. След като отключиш силата им, можеш да промениш гледната точка, като ги преместваш.
Дълго време й даваше такива указания, но колкото и да се стараеше, Ейвран не можеше да извика никакъв образ. Мъчеше се да си представи разни неща, опитваше се да не си представя нищо — все едно.
Камъните си оставаха просто камъни.
Накрая Бинесман ги прибра в джоба си и й рече:
— Не се тревожи. Може пък след време да развиеш това умение.
— А ако изобщо не се науча? — попита Ейвран.
— Не всички чародеи имат нужда от всички сили — утеши я Бинесман. — Ти вече имаш дар, какъвто аз нямам: можеш да научаваш неща от халите. Този дар е много странен… могъщ, бих казал.
Въздъхна и я погледна умислено.
— Знаеш ли… Нещо друго ми хрумна. Опитай това: затвори очи и си представи сърна в гората. Сърна, елен… какъвто и да е.
Ейвран го послуша. Отначало се опита да си представи петнисто сърне, полегнало сред зелена папрат.
Но спомените на Пастира продължаваха да се носят в ума й и вместо да види сърне тя видя друга сцена — как се учи да изкормва една от големите рогати буболечки. Господарката й беше обяснила как да го прави: „Най-напред й откърти плочата на главата, за да стигнеш до мозъка“.
Ейвран се присви от спомена, който я връхлетя. Примига за миг — мъчеше се да извика образ на сърна.
Представи си елен — огромен, с големи разклонени рога.
— Получи ли се? — попита Бинесман.
— Да.
— Добре. Задръж образа в ума си. Не мисли за нищо друго. Опитай се да видиш животното отблизо, представи си го в подробности. Има мъжки и женски, стари и млади, с различни цветове и оттенъци. Как изглежда? Какви звуци издава? Как мирише? Какво го отличава от другите? Задръж образа в ума си и не мисли за нищо друго.
Ейвран опита. Представяше си елен — стар, със сребърни косми в козината, с разкъсано от битка дясно ухо. Имаше шест разклонения на левия рог и осем на десния.
Образът стана толкова жив, че тя можеше да види дори разширените му дишащи ноздри, как навежда глава и маха с опашка заради някакъв странен мирис. Надушваше миризмата му на мускус, силна в сезона на оплождането.