Родена магьосница

— Бързо се учат — каза Габорн. — Може би тази нова водачка се чувства уверена.

— Ще ти кажа какво може да ги свали от тази скала — обърна се Скалбейрн към Ейвран. — Страхът. Трябва да ги е страх повече да останат там, отколкото да слязат. От какво се страхуват халите в Долния свят?

Ейвран изцеди всички образи, които можа. Имаше много неща. Спомни си как една хала беше настъпила някакво същество, заровило се в земята. Беше едно такова дълго, с тънка опашка, която стърчеше нагоре. Опашката беше пронизала крака на халата и дребното същество беше пръснало вътре яйцата си.

Бойната тъкачка беше използвала заклинание, за да изгори яйцата, но раната бе прекалено дълбока и яйцата вече бяха проникнали в кръвта на халата. Скоро хиляди паразити щяха да започнат да се люпят в нещастната хала, така че трябваше да я хвърлят в една яма.

Имаше и други обитатели на Долния свят, от които халите се бояха и ги заобикаляха със страхопочитание.

Но едно нещо й дойде на ума повече от всичко друго.

— Дим!

— Разбира се — каза Скалбейрн. — Пушек, в затворен тунел. Ще убие халите толкова бързо, колкото убива хора.

Габорн поклати глава.

— Карис гореше, но халите не побягнаха. Страх ги е от дима, но не чак до обезумяване.

Изведнъж Ейвран видя някакъв несвързан образ — как Пастира държи шепа яйца на паяк и ги обръща едно по едно така, че течностите вътре да не могат да се утаят и яйцата да се излюпят. Когато наоколо нямаше други хали, той ги тикаше в устата си.

За нейна изненада, спаси я Бинесман.

— Дами и господа — каза чародеят, — боя се, че моята подопечна ще трябва да ви остави за известно време.

Хвана Ейвран за ръката и я издърпа от кръга.

— Бинесман? — попита Габорн изненадано.

Но чародеят заби тоягата си в земята.

— Искате твърде много от момичето. Тя не е воин, нито е ваш съветник. Тя е Земен пазител. Време е да започне уроците си.

— Не можеш ли да изчакаш? — настоя Скалбейрн. Тонът му намекваше, че е готов да се сбие с чародея.

— Мисля, че не — отвърна Бинесман. — Урокът е важен. Свързан е с подчинението и с това да не забравяш кое е мястото ти на този свят.

Габорн се надигна, готов да възрази на магьосника, но Бинесман вдигна показалец към гърдите му.

— Става дума за подчинението, милорд. Вие не сте воин на Земята повече от това дете. Когато дойде време да ударите халите, Земята ще ви предупреди, както стана и преди, или може би вече някоя гръмоносна буря иде насам и ще изхвърли халите от скалата. Повярвайте ми — или повярвайте на Силите, на които служим. Земята разбира опасността по-добре от вас и ще подготви изход. Ние трябва само да изпълним своята роля, когато той се появи. Така че засега ви съветвам всички вие, благородни господа, да си отдъхнете. Нахранете се. Нахранете конете си. Изиграйте някоя партия шах, да речем.

Габорн се усмихна на чародея, после му намигна и кимна.

— Това е най-добрият съвет, който чух през този следобед.

Ейвран не можа да го проумее. Знаеше колко отчаяно иска Габорн да слезе в Долния свят. Времето изтичаше.