Родена магьосница

— Габорн иска да отида с него в Долния свят. Сгреших ли, че се съгласих?

— Какво казва сърцето ти? — попита я Бинесман.

Ейвран се замисли. Не беше го забелязала, но всичките тревоги, всичките й страхове, които днес я бяха парализирали, изведнъж бяха изчезнали, облекчени от дивата теменуга. За първи път се почувства някак способна да погледне с ясен ум проблемите си.

— Не ме е страх. Вече не.

— Добре — каза Бинесман. — Ти не си детето, което ще отиде в Долния свят… ти си Земен пазител. Земята може да те скрие. Земята ще те изцерява. Земята ще те направи своя. Трябва да разбереш това. Ти вече не си дете. Ти си могъщ чародей. А аз ще дойда с теб, разбира се, също и Пролет.

— Хубаво. — Ейвран изпита истинско облекчение.

— Но трябва да ми обещаеш нещо — каза Бинесман. — Трябва да ми обещаеш, че няма да забравяш какво си.

— Магьосничка ли?

— Земен пазител. Ти си тук, за да опазиш малките неща на този свят.

— Да? — Усещаше по тона му, че нещо е сгрешила.

— Не позволявай на Габорн да те подведе. Ти не си тук, за да се биеш с хали — в това поне мога да те уверя.

— Аз защитавам хората — възрази Ейвран.

— Да защитаваш своя вид е съвсем естествено — отвърна Бинесман. — Но не човечеството е твоята област. Не си призована, за да служиш на него.

— А ти откъде знаеш? — попита Ейвран.

— Защото то е моята област — отсече Бинесман. — За всеки вид има само по един Земен пазител. Да надзиравам и изцерявам човечеството е моя задача. А ти… все още не знам за какво си тук.

— Но ти остаряваш — каза Ейвран. — Какво ще стане, когато умреш? Няма ли да ти трябва заместник? — Харесваше й мисълта да продължи след него.

— Когато Земята престане да се нуждае от службата ми — каза Бинесман, — тогава ще бъда освободен. Не преди това.

— Няма ли аз да те продължа?

— Не. Когато си отида, човечеството или ще бъде спасено, или унищожено. Но и в двата случая опасността ще е приключила.

Ейвран вдигна очи и въпреки листата на теменугата думите му я изпълниха с тъга. Какво ли изпитваше той, след като знаеше, че носи такова бреме на раменете си?

— Как можеш изобщо да говориш за това? — удиви се тя.

— Ако човечеството бъде пометено — отвърна Бинесман, — ще скърбя. Но след време на мястото му ще се появят друг вид хора. Те може да са толкова различни от нас, колкото ние сме спрямо расата на тот. Но животът ще продължи.

Бинесман се загледа към войските на Габорн при Скалата на Мангън. Сините му очи изглеждаха неестествено ясни на гаснещата светлина, сенки изпълваха всяка бръчка по лицето му.

— Е, момиче, да се залавяме за работа.

Учи я цял час. Извади от джоба си няколко малки ахата и ги сложи на земята.

— Извинявам се, че са ми само тези. Толкова малки камъчета не вършат кой знае каква работа, но все пак са добре дошли.

Нарисува няколко руни в пръстта около камъчетата, след което призова образи в тях. Отначало бяха само планински ридове, видени отдолу — сини отдалече, с бели шапки сняг. Ейвран погледна нагоре по склона и видя същите ридове високо горе.