Родена магьосница

Все пак Ейвран се чудеше. От спомените на Бойната тъкачка знаеше, че тя е изпратена тук точно защото бе измайсторила Руната на опустошението. Други хали можеха да дублират части от руната, но всяка магесница знаеше само малка част от цялото.

Мъжете на Габорн все още се придържаха към ниското, в широк кръг. Пушекът на халите изгаряше ноздрите и навлажняваше очите. Толкова неприятно беше, че гигантите главанаци изместиха бивака си. Все пак още не се забелязваха признаци от онази погибел, която бе унищожила растителността на няколко мили около Карис.

За Ейвран това изглеждаше сигурно доказателство, че халите са осъдени да се провалят в усилието си да дублират руната.

Но Габорн беше угрижен. Искаше руната да се унищожи и искаше Майстора на пътя.

Беше се събрал с няколко десетки благородници: Скалбейрн, сър Ленгли, кралица Херин Червената, херцог Гроувърман, Джеримас и още десетки други. Спореха как да проведат щурма.

Ейвран седеше кротичко и ги гледаше.

Във въздуха се долавяше тръпка на очакване, усещане за предстояща битка.

— Аз предлагам да изкараме срещу тях балистите — говореше Скалбейрн. — Поставяме ги южно от скалата и обстрелваме халите, докато не се оттеглят. Тогава пращаме Владетелите на руни по канарите със стълби.

Габорн го изгледа хладно.

— Вече ви казах: балистите няма да свършат работа.

— Разбира се, че ще свършат! — възрази Скалбейрн.

— Кралят е прав — заяви Джеримас. — Халите просто също ще започнат да ни замерват с камъни. Няма как да се стигне до тях.

— Трябва да има някакъв начин — намеси се кралица Херин. — Какво ще кажете, ако построим големи обсадни кули и да щурмуваме долу от хълма? Можем бързо да докараме кулите с помощта на подсилени коне. Ще се възползваме от елемента на изненада.

Габорн поклати тъжно глава.

— Земята ме предупреждава против това.

Същото беше повтарял при всеки предложен план. Земята не му позволяваше да действа.

„Да можеше само да предизвика земен трус — помисли Ейвран. — Както при Карис. И да ги видя как падат отгоре и целият хълм се срива в развалини.“

Но Габорн не можеше да предизвика повече земен трус, нито да призове световни червеи. Не можеше дори да излезе с някакъв план за атака. Винаги съветът на Земята оставаше един и същ: не.

Ейвран вдигна очи и видя, че Габорн я гледа, сякаш се надява тя да го измъкне. Наведе се напред и стисна главата си с ръце. Имаше чувството, че ще се пръсне. В ума й продължаваха да се вливат спомени. Сякаш беше погълнала огромен звяр и сега, макар и преяла, продължаваше да се тъпче с мръвки.

Изведнъж я споходи едно съвсем живо видение от мястото за мътене на клана Мек камък, където се беше измътил Пастира, при скалите, затоплени от магмата. Спомни си как раздира кожестата торбичка при раждането си с яйчния си зъб и как веднага го нападна малко по-голямата му сестра.

Пастира беше надвил сестра си — и й откъсна един заден крак преди тя да избяга. Победата беше нищожна, тъй като Пастира щеше да се нахрани много по-добре с целия труп на сестра си. Все пак кракът му осигури първия истински вкус на плът и той си направи от счупената кост оръжие, с чиято помощ прониза няколко други новоизлюпени. Откъсна сладките мускусни жили под мишниците им и изяде мозъците им, така че бързо стана силен и умен.

Спомените от Пастира бяха злокобни и замайващи, макар и някак накъсани. Тя си спомняше мъчителни откъси от събития: хали, които отчаяно трупат камъни, за да оформят проход, през който извиращата под тях магма да се изстреля нагоре и да затопли едно подземно езеро.

Спорът позатихна. Отзад се чуваше пъшкане и удари на дърво в дърво — капитанът на Габорн продължаваше да обучава вайлда. Беше показал на зелената жена как един Владетел на руни използва тоягата, за да халоса врага си по главата. Сега я учеше как да я развърти така, че да отблъсне многобройни нападатели. Макар да нямаше дарове на мускул, зелената жена бързо усвояваше опитните му движения.

Изведнъж заговори гласът на разума. Беше Джеримас.

— Приказваме си вече от няколко часа и всеки път, когато предложим някакъв план, кралят ни казва, че Земята го забранява. Сигурни ли сме, че изобщо искаме да свалим халите от скалата?

— Какво искаш да кажеш? — попита Скалбейрн. Грамадният воин седеше на един камък и точеше бойната си брадва. Килна глава на една страна да чуе отговора.