През деня Ерин и Селинор яздиха без никакви проблеми, но заобикалянето на Белдинук ги забави, защото дори подсилените им коне не можеха да се справят лесно с коритата на пресъхналите дерета и стръмните пътеки. До стъмване бяха заобиколили най-южния край на Белдинук и наближиха равнините на Флийдс. Трупаха се кълбести облаци и скоро тъмнината и приближаващата се буря отново ги забавиха.
Спряха в един крайпътен хан и за първи път през този ден ядоха прилична храна: ръжен хляб и печени в розмарин скорци. В тавата имаше и лук и пащърнак, задушени в масло и мед.
След вечеря си легнаха и се прегърнаха. Селинор не я пускаше и Ерин се зачуди. Никога досега не беше заспивала в прегръдката на мъж. Допирът му й харесваше, но знаеше, че сънят няма да е кротък. Зачуди се колко време им трябва на мъжете и жените да спят заедно, преди да им омръзне.
Селинор изглеждаше разсеян, Ерин — още повече.
— Утре е денят — прошепна той. Тя знаеше какво има предвид. Утре щяха да стигнат в Южен Кроудън, може би късно следобед. — Щяха да се срещнат с баща му и да се помъчат да разберат колко дълбоко го е поразила лудостта.
— Обещай ми, че няма да правиш нищо прибързано — помоли я Селинор. — Баща ми винаги е бил добър човек. Като бях дете, се държеше добре с мен. Ако е полудял, остави ме да се оправя с него по своя си начин.
Ерин знаеше какво иска. Селинор беше казал, че дядо му навремето полудял и бил затворен под замъка, докато накрая не починал от старост. Явно беше семейно проклятие. Селинор бе обещал на баща си, че ако проклятието един ден го сполети, ще го затвори по същия начин. Не му завиждаше.
— Добре — отстъпи тя. — Но внимавай. При някои хора можеш да видиш лудостта в очите им. Други могат да я крият. Баща ти е опасен.
Селинор кимна. Баща му заговорничеше против Земния крал и вече бе успял да си спечели поддръжка. Андърс твърдеше, че Габорн е нагласил смъртта на баща си, за да вземе трона.
— За нас баща ми не е опасен — каза Селинор. — Той само е… объркан. Ще поговоря с него.
— Внимавай какво ще му кажеш. Баща ти е умен човек. И коварен.
Селинор се позамисли, след което отвърна:
— Ако му кажеш това, ще го приеме за комплимент. Защо го наричаш коварен?
— Мислех за думите ти. Баща ти е казал, че съм сестра на Габорн…
— Интересно заключение — каза Селинор. — Предвид нравите на Конесестрите изглежда логично майка ти да е избрала баща от благородно потекло. А ти приличаш на сестра на Габорн. И при това си се родила девет месеца след като ловната дружина на крал Ордън е минала през Флийдс…
— Зная кой е баща ми — отвърна Ерин. Не беше сигурна дали смее да му го каже. Истината беше толкова лоша, колкото и лъжата. — Виждала съм родословието си. Майка ми наистина е избрала да зачене от Дома Ордън, но не е бил Менделас. Сметнала е, че в свитата има по-добър за нея мъж… Палдейн.
— Е, значи — не си му сестра, а братовчедка! Всъщност леля. Добро потекло, но без титлата.
Разбираше затруднението й. Палдейн беше брат на дядото на Габорн. Като единствено дете на Палдейн, Ерин бе негова наследничка според закона на Мистария. Така че макар да не беше сестра на Габорн, беше негова роднина и дилемата си оставаше.
Селинор мълча дълго. Ерин знаеше какво си мисли. Според законите на нейния народ двамата бяха женени. Селинор беше принц на Южен Кроудън, а сега се бе оженил в семейството на Дома Ордън. Ако Габорн загинеше, Селинор щеше да получи трона на Мистария.
