Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Пия за жените — каза Тим и вдигна чашата си, — изпратени на земята, за да побъркат мъжете напълно.
Ийън гледаше как той пресушава чашата с бърбън. Вероятно болката му се равняваше само на това, което изпитваше Луси ван Кортленд.
— Научих един ценен урок, Тим. Най-важното нещо на света е да…
Тим вдигна ръка.
— Без повече лекции, чичо Ийън.
Не му беше мястото тук. Ийън погледна масата. Искаше да си иде вкъщи, да види Сабрина, да я прегърне, да я люби. Но изобщо нямаше настроение да прекара вечерта, като гледа как тя и баща й играят шах. Вече три вечери правеха само това.
Дънкан О’Нийл искаше да му отнеме всяка възможност да спечели сърцето й отново. А Ийън възнамеряваше да се пребори и с него, и със Сабрина. Не можеше да си позволи да загуби тази война.
Газовите светилници съскаха над главата му и осветяваха главния коридор в къщата на Елън, отблясъците трепкаха по рицарите на Шарлеман върху тапета. Болка пронизваше тялото на Ийън и се разширяваше във всички посоки, като кръгообразното движение на вода, в която е хвърлено камъче. Тим висеше с цялата си тежест на рамото му, ръката, преметната през врата му, се клатеше, хълбоците им се удряха при всяка стъпка.
— Защо сме тук?
Ийън извърна глава и се опита да избегне дъха му, който миришеше на бърбън. Той вонеше като тезгяха в бара на Фленъри.
— Защото тук живееш.
— А, да — Тим пое дълбоко дъх и запя с такава сила, че глобусите на газените лампи щяха да паднат от тавана.
— Тихо — прошепна Ийън и притисна ръка до устата му. — Нима искаш да събудиш майка си?
Тим вдигна пръст към устните си и го опря до ръката на Ийън.
— Не трябва да събудя мама — измърмори той в дланта на чичо си.
Стълбището се изправи пред тях като планина, която трябваше да превземат стъпка по стъпка. Ийън започна безкрайното катерене. Прегърнал парапета, подкрепяше Тим, чиито крака се отпускаха все повече.
— Не искам да си лягам — извика Тим и се отскубна от него. — Искам да пея! Хайде да пийнем по още едно! — той залитна на ръба на стъпалото и размаха ръце.
Ийън го сграбчи за ризата, дръпна го към себе си така силно, че гърбът му се удари в парапета. Болката от раната проряза тялото му. Изглежда, вече бе остарял за такива неща, помисли си той.
— Мисля, че…
— Какво става тук? — настоя Елън. Стоеше на площадката над тях и светлината трепкаше по белия й атлазен халат.
— Май го загазихме — каза Тим и прехвърли ръка през рамото на Ийън.
Елън въздъхна, слезе по стълбите и пое свободната ръка на Тим върху рамото си. Тим се спъваше помежду им, пееше и искаше още за пиене, докато го изкачиха до горе. След като го тръшнаха на леглото, Елън свали обувките му и го зави с леко одеяло.
Когато излязоха от стаята, Ийън притисна ръка отстрани, опитваше се да успокои тъпото пулсиране на болезнената рана. Подготвяше се да посрещне приближаващата буря. Елън затвори вратата и се обърна към него.
— Ийън Тримейн, защо допусна това да се случи? — попита тя.
— Той е мъж, Елън. Вече мина времето, когато се вслушваше в думите на стария си чичо.
На стената зад Ийън гореше лампа и осветяваше гневното й лице.
— Всичко е заради онази жена — твоята съпруга.
— Сабрина не е виновна за нещастието му.
Елън поклати глава.
— Да, предполагам, че няма нищо общо с това.
— Обясних ти какво е станало.
— Знам. Обвиняваш себе си за постъпките й.
— Елън, аз обичам Сабрина. Искам да стане част от това семейство.
Елън се загледа някъде настрани. Не искаше да срещне очите му.
— А какво ще стане с Тим?
— Ще се почувства много по-добре, когато прости на Луси за това, че е била вярна на братовчедка си.
Елън пое дълбоко въздух.
— Ако тя наистина обича Тим, трябваше да му каже.
Ийън я хвана за раменете.
— Елън, Тим е мъж — млад мъж, който е влюбен в много хубава млада жена. Ако искаш да бъде щастлив, ще му помогнеш да се помири с нея.
Тя прехапа устни.
— Не смяташ ли, че е само увлечение?
— Смятам, че той трябва да го разбере сам.
Елън кимна и сведе поглед към жълто-белия килим. Наведе се напред и постави ръка на гърдите му.
— Понякога ми е толкова трудно да го възприема като мъж.
Уханието на лавандула, което се носеше около нея, му припомни колко пъти му е помагала да си превърже ожуленото коляно като малък.
— Все още не си ми казала дали ще дойдеш на тържеството. Луси ще е там. Може би това ще ни даде възможност да ги съберем.
Елън се отдръпна от него.
— Говориш като майка, която иска добре да сгоди детенцето си.
— Сигурно.
— Разбира се, че ще дойда. Не искам хората да си помислят, че не одобрявам съпругата ти.