Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
— Грешка, която можех и да не направя, ако не бяхте оплели дъщеря си в планове за отмъщение. Смятате ли, че хазартът на речните кораби е добър живот за нея?
Дънкан удари чашата си на бюрото и разля бренди по разпилените чертежи.
— Нямате право да ме разпитвате. Знаете ли какво остана от дома и семейството ми след янките?
— И вие решихте, че като отмъстите, ще си ги върнете? А замислихте ли се някога какво вършите спрямо Сабрина? Какво бъдеще имаше тя на тези кораби?
— Бъдете проклет! — Дънкан се изправи. — За моите неща се грижа аз.
— Може би се оплетохте в собствената си омраза и разбрахте какво сте сторили на Сабрина — Дънкан заобиколи бюрото и Ийън се изправи. — Какво ще стане, ако я заведете пак в долината на Мисисипи?
Дънкан спря на една крачка и го погледна злобно.
— Няма да ви позволя да я унищожите.
Като потисна гнева, който се надигаше в душата му, Ийън издържа погледа му.
— Искам само да мога да я обичам.
— По дяволите вашата любов! Единственият униформен северняк, на когото можеш да се довериш, е мъртвият.
— За бога, О’Нийл! Войната свърши.
— Дявол я взел, ако е свършила!
В този момент на вратата леко се почука и двамата се обърнаха.
— Влез — каза Ийън. Гласът му трепереше от едва сдържана ярост.
Сабрина отвори вратата и застана на прага, огледа и двамата внимателно. Бледата тюркоазна коприна оголваше раменете й. От прибраното, скромно деколте се спускаше дантела с цвят на слонова кост, която се повдигаше от дишането й. Тъмната й коса беше вдигната нагоре, а част от гъстите къдри се спускаха по гърба й. Изглеждаше изумително. Ийън видя объркването в тъмните й очи и болката, която проблесна в тях, като погледна баща си. Той преглътна гнева.
— Изглеждаш прекрасно, коте — каза Дънкан и тръгна към нея.
Тя погледна Ийън, когато баща й я хвана за ръката.
— Татко обича операта, а и от толкова дълго време не е имал възможност да отиде. Надявам се, нямаш нищо против да дойде с нас.
— Разбира се, че няма нищо против — каза Дънкан и потупа Сабрина по ръката. — В ложата му има много място. Нали така?
Ийън стисна зъби и пристъпи към Сабрина. Хвана я за лявата ръка и погледна Дънкан над главата й.
— За мен ще бъде удоволствие.
През 1851 година Джени Линд пя в Методистката църква в Нечиз. Сабрина беше на представлението, седеше в нишата за хора, гледаше и слушаше като омагьосана. Оттогава се влюби в операта.
Ийън имаше собствена ложа — една от осемнадесетте в Музикалната академия. Седнаха на полираните столове, тапицирани с алено кадифе. Изходът на ложата беше забулен от същия цвят завеси и даваше възможност на присъстващите да се почувстват усамотени.
Сабрина седна на ръба на седалката и се вгледа в потоците от хора, които се изливаха в залата, жени в пищни рокли се тълпяха по пътеките между редиците, бижутата им блестяха на светлината.
Когато увертюрата започна, Сабрина усети, че косата по раменете й трепна. Дългите червени завеси се вдигнаха от арката на авансцената и откриха декорите. Само след миг музиката на „Фауст“ я погълна.
Повечето от хората, които имаха ложи, пристигнаха късно, почти преди антракта, и си тръгнаха рано. Сабрина отбеляза това и Ийън й обясни, че повечето от тях идват на опера само за да ги видят. За тях операта просто запълваше времето между вечерята и бала.
Странно, да живееш с такива привилегии и да не ги цениш. Може би прекалено дълго бе живяла с малките неща и сега й беше трудно да разбере тези аристократични северняци. Ако можеше, щеше да ходи на опера, театър и балет всяка вечер.
Пристигнаха вкъщи малко преди полунощ. Тя вървеше по дългия коридор към стаята си, стъпките й кънтяха по дъбовия под и звукът им се сливаше с уверените крачки на Ийън. Съкровен момент — съпруг и съпруга отиваха към леглото си. Само дето тази сватба не беше по-истинска от събитията, които се разиграха на сцената.
Ийън отвори вратата на стаята и изчака Сабрина да влезе. Ръката й докосна гърдите му и кожата й настръхна. Това, че така реагираше на негодника, разпали гнева й. Тя дори не можеше да го предизвика. Никога не успя. Един допир я превръщаше в обезумяло животно, бе готова да даде всичката си гордост за няколко мига екстаз.
Но повече няма да е така. Вече няма да играе по свирката му.
От двете страни на леглото горяха светилниците и го превръщаха в златен оазис. Светлината трептеше по чаршафите. Тя спря в сенките на няколко крачки от леглото, гледаше го като бойно поле и призоваваше цялата си смелост.