Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Той отиде при симулатора и установи, че неговите командири бяха вече установили връзка и го очакваха. Противникът все още не бе се показал, ето защо той ги раздели на две армии и започна пародия на сражение, като командваше едновременно и двете страни и можеше така да контролира задачата, която всеки един от командирите му трябваше да изпълни. Започнаха вяло, но скоро станаха енергични и пъргави.
И когато полето на симулатора се опразни, корабите изчезнаха и всичко изведнъж се промени. В близкия край на полето видяха обозначените с холографна светлина силуети на три междузвездни кораба от флота на човечеството. Всеки от тях щеше да има по дванайсет изтребителя. Противникът, очевидно известен за присъствието му, бе образувал кълбо с един-единствен кораб в центъра. Ендър не се заблуждаваше — в този кораб нямаше царица. Бъгерите превъзхождаха двукратно изтребителите на Ендър, но бяха групирани много по-нагъсто, отколкото бе необходимо — „г-н Докторът“ щеше да им нанесе много повече щети, отколкото противникът очакваше.
Ендър избра един кораб, активира светлинната му точка в полето на симулатора и заговори в микрофона:
— Алей, ето този е твоят. По свое усмотрение възложи командването на изтребителите на Петра и Влад.
След това Ендър възложи командването на другите два кораба и изтребителите им, като остави по един изтребител от двата кораба за Бийн.
— Слез под тях, Бийн, но ако те погнат, за по-безопасно се насочи обратно към резервите. Ако ли не, застани на такова място, откъдето мога лесно да те повикам за светкавични действия. Алей, съсредоточи силите си за нападение в една точка от кълбото. Не стреляй, докато не ти кажа. Това е маневра и нищо повече.
— И при това лесна, Ендър — рече Алей.
— Да, лесна наистина, но защо да не внимаваме? Бих искал да я проведа, без да загубя нито един кораб.
Ендър групира резервите си в два отряда, които от безопасно разстояние осигуряваха прикритие на Алей. Бийн бе излязъл вече извън обсега на симулатора, но Ендър от време на време се прехвърляше на зрителната му точка, за да го държи под око.
Алей обаче бе онзи, който водеше трудната игра с противника. Той бе избрал за изтребителите си формация с очертание на куршум и сондираше кълбото на противника. Щом се доближеше, корабите на бъгерите се отдръпваха назад, сякаш за да го примамят да влезе навътре, към центъра на кълбото. Плъзнеше ли се настрани, корабите на бъгерите летяха редом с него, като се оттегляха, щом Алей ги приближаваше, и се завръщаха в кълбото, когато ги отминеше.
Маневра, оттегляне, плъзгане към друга точка на кълбото, отново оттегляне, отново маневра, след което Ендър нареди:
— Влез в кълбото, Алей.
Куршумът пое към средата на кълбото, докато Алей отвърна на Ендър:
— Знаеш, че ще ме пропуснат, ще ме заобиколят и жив ще ме изядат.
— Не обръщай внимание на кораба в центъра.
— Както кажеш, шефе.
Кълбото, разбира се, започна да се свива. Ендър включи в акцията и резервите, вражеските кораби се съсредоточиха така, че да се окажат по-близо до резервите.
— Атакувайте ги там, където са се струпали най-много кораби — нареди Ендър.
— Това противоречи на хилядолетната ни военна история — отвърна Алей, като насочи изтребителите си напред. — Би трябвало да ги атакуваме там, където имаме числено превъзходство.
— При тази симулация те очевидно нямат представа на какво е способно нашето оръжие. Този номер може да мине само веднъж, но нека го направим по-зрелищно. Стреляйте по ваше усмотрение.
Алей откри огън. Симулацията реагира красиво — първо един-два, след това десетина, а после повечето от вражеските кораби експлоадираха с ослепителна светлина, тъй като полето превземаше един по един струпалите се нагъсто противникови кораби.
— Отдръпнете се настрани — нареди Ендър.
Корабите в отдалечения край на кълбото не пострадаха от верижната реакция, но не беше трудно да се догонят и унищожат. Бийн се грижеше за онези оцелели изтребители, които се опитваха да се измъкнат в неговия край от пространството. Битката свърши. Беше се оказала по-лесна от последните им тренировки.