Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
— И когато тя е загинала, останалите също са загинали.
— Не, те просто оглупяха. В първите кораби, на които се качихме, бъгерите бяха все още живи. От органична гледна точка. Но те не се движеха, изобщо не реагираха, дори и когато нашите учени направиха вивисекция на няколко от тях, за да разберат дали не можем да научим още нещо за бъгерите. Не след дълго те измряха до един. Нямаха желание да живеят. След смъртта на царицата в тези телца не остава нищо.
— Защо не ти повярваха?
— Защото не намерихме царица.
— Но експлозията явно я е разкъсала на парчета.
— Случайностите на войната. Биологията отстъпва първото място на оцеляването. Но с времето някои от тях започват да възприемат моя начин на мислене. Не можеш да живееш тук, без да забелязваш очебийните доказателства.
— Какви доказателства има на Ерос?
— Огледай се, Ендър. Това място не е издълбано от човешки същества. Ние преди всичко обичаме по-високи тавани. По време на Първото нашествие това тук е било преден пост на бъгерите. Те са издълбали тези тунели, преди още да узнаем, че са стигнали дотук. Ние живеем в кошер на бъгери. Но вече сме си платили наема. Десантчиците дадоха хиляди убити, докато прочистваха тези медни пити, килийка по килийка. Бъгерите се сражаваха за всяка педя.
Едва сега Ендър разбра защо винаги го гнетеше чувството, че нещо с тези помещения не е наред.
— Знаех си, че това не е място, създадено от човешка ръка.
— Това беше тяхното съкровище. Ако знаеха, че ние ще спечелим първата война, те сигурно никога биха го построили. Ние се научихме да си служим по-добре с гравитацията, тъй като именно тук те бяха увеличили гравитацията. Научихме се как да използваме по-пълноценно звездната енергия, тъй като те бяха затъмнили тази планета. Всъщност точно така ги открихме. В продължение на три дни Ерос постепенно изчезваше от телескопите. Изпратихме един катер да установи причината. И я установи. Брдовото видеоустройство предаваше заснетия материал, включително как бъгерите се качват и избиват екипажа. Предаваше абсолютно всичко, без да прекъсва, целия оглед на кораба, извършен от бъгерите. Едва когато го демонтираха, предаването спря. Дължим всичко на тяхната слепота — никога не им се беше налагало да предават нещо с помощта на механизъм и след като избиха екипажа, изобщо не им хрумна, че някой би могъл да ги наблюдава.
— Защо са избили екипажа?
— А защо не? За тях загубата на няколко члена от екипажа е все едно да си изрежеш ноктите. Но не и нещо, което може да те разстрои. Вероятно са си помислили, че като изключват работниците, които обслужват кораба, те чисто и просто прекъсват връзката ни. А не че убиват живи, мислещи същества с независимо генетично бъдеще. За тях убийството не е престъпление. Само убийството на царицата е истинско убийство, защото само убийството на царицата затваря една генетична пътека.
— Значи не са съзнавали какво вършат.
— Не започвай да ги оправдаваш, Ендър. Това, че не са съзнавали, че убиват човешки същества, не означава, че не са убивали човешки същества. Ние наистина имаме правото да се защитаваме всячески и единственият резултатен начин, който сме открили, е да убиваме бъгерите, преди те да убият нас. Погледни така на нещата. Във всички досегашни войни с бъгерите те са унищожили стотици хиляди живи, мислещи същества. А във всичките тези войни ние сме убили само едно.
— Ако не беше убил царицата, Мейзър, щяхме ли да загубим войната?
— Бих казал, че шансовете щяха да бъдат три към две в тяхна полза. Все още съм убеден, че хубавичко щях да поокастря флота им, преди да ни смажат. Те реагират изключително бързо и разполагат с огромна огнева мощ, но ние също имаме някои предимства. Във всеки един от нашите кораби има по едно мислещо човешко същество, което разсъждава самостоятелно. Всеки от нас е в състояние да излезе с блестящо решение на който и да е въпрос. Докато те излизат само с по едно блестящо решение. Бъгерите мислят бързо, но взети поотделно, те не са толкова умни. И дори когато някои невероятно плахи и глупави командири губеха ключови сражения при Второто нашествие, някои от техните подчинени успяваха да нанесат огромни щети на флота на бъгерите.
— А какво ще стане, когато нашите флотилии пристигнат при тях? Дали отново ще можем да се доберем до царицата?
— Бъгерите не са станали междузвездни пътешественици благодарение на глупостта си. Това е стратегия, която само веднъж може да има успех. Подозирам, че никога вече няма да можем да се доближим до царицата, освен ако не нападнем родната им планета. В края на краищата не е задължително царицата да е с тях, за да ръководи сражението. Ролята на царицата е да осигурява малки бъгерчета. Второто нашествие беше колония — царицата идваше с тях, за да насели с бъгери Земята. Но този път — не, няма да се получи така. Ще трябва да ги побеждаваме флотилия по флотилия. И тъй като те могат да черпят подкрепления от десетки звездни системи, предполатам, че във всяка битка ще имат огромно числено превъзходство над нас.