Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
— Кога ще пристигнат?
— Те са вече тук, при своите собствени симулатори. Ще разговаряш с тях по телефона с наушниците. Новите лостове на командното табло ще ти дадат възможност да виждаш нещата от зрителната точка на всеки един от командирите на ескадрили. Това напълно се доближава до условията, с които може да се сблъскаш в едно истинско сражение, където ще знаеш единствено онова, което виждат твоите кораби.
— Как мога да работя с командири на ескадрили, които няма да виждам?
— А защо ти трябва да ги виждаш?
— За да знам кои са, как разсъждават…
— Ще узнаеш кои са и как разсъждават по това, как се справят със симулатора. Мисля, че няма защо да се тревожиш. Точно в този момент те те слушат. Сложи си слушалките и ще можеш да ги чуеш.
Ендър си постави слушалките.
— Селям! — прошепна нечий глас в ухото му.
— Алей! — рече Ендър.
— И аз съм тук, джудженцето.
— Бийн!
И Петра, и Динк, Том Лудата глава, Горещата супа, Флай Моло, всички най-добри ученици, които се бяха сражавали редом с него или срещу него, всеки, на когото Ендър бе имал доверие във Военното училище.
— Нямах представа, че сте тук — каза той. — Не знаех, че ще ви доведат.
— Вече три седмици ни изтезават с този симулатор — рече Динк.
— Ще откриеш, че съм станала най-добрият тактик — обади се Петра. — Динк също се старае, но разсъждава по детински.
И така те започнаха да работят заедно, командирите на ескадрили даваха заповеди на пилотите на изтребителите, а Ендър ръководеше командирите на ескадрилите. Усвоиха много начини да се сработват, тъй като симулаторът ги принуждаваше да опитват различни ситуации. Понякога симулаторът им възлагаше командването на по-голям флот. Тогава Ендър ги разпределяше в три-четири отделения, всяко от които се състоеше от по три-четири ескадрили. Понякога симулаторът им възлагаше управлението на един-единствен междузвезден кораб с неговите дванайсет изтребителя и тогава Ендър избираше трима командири, като определяше на всеки по четири изтребителя.
Всичко това им доставяше огромно удоволствие, беше толкова забавно. Насочваният от компютър противник изобщо не се проявяваше като много умен и те винаги побеждаваха, независимо от грешките си и от лошите си свръзки. Но за трите седмици, през които тренираха заедно, Ендър ги опозна още по-добре. Динк, който стриктно изпълняваше указанията, но беше муден, за да импровизира, Бийн, който не можеше да ръководи успешно големи групи кораби, но затова пък начело на няколко кораба можеше да действа като скалпел, да реагира прекрасно на всичко, на всяко отправяно му от компютъра предизвикателство. Алей, който бе не по-лош стратег от Ендър и на когото можеше да се повери половината флот само с няколко недомлъвки вместо указания.
Колкото повече Ендър ги опознаваше, толкова по-бързо можеше да ги разгръща и толкова по-пълноценно можеше да ги използва. А симулаторът щеше да показва ситуацията на екрана. Именно в този миг Ендър за първи път разбра от какво щеше да се състои собственият му флот и как щеше да се разгръща флотът на противника. Сега му трябваха само няколко минути, за да се свърже с необходимите му командири на ескадрили, да им повери командването на отделни кораби или групи кораби и да им възложи задачите. В хода на битката можеше да се прехвърля от зрителната точка на единия командир на зрителната точка на другия, като можеше да направи предложения или понякога, ако ситуацията го изискваше, да дава и заповеди. И тъй като другите виждаха единствено перспективата на битката от своята собствена зрителна точка, той понякога им даваше заповеди, които им се струваха напълно безразсъдни, но те също се научиха да имат доверие в Ендър. Ако им наредеше да отстъпят, те отстъпваха, убедени, че или се намират в опасно положение, или че тяхното отстъпление може да подлъже противника и да го накара да заеме по-слаба позиция. Освен това знаеха, че когато не им дава заповеди, Ендър им има доверие да постъпват както намерят за добре. Ако се сражаваха в стил неподходящ за дадено сражение, Ендър не им възлагаше тази битка.
Взаимното доверие бе пълно и флотът действаше бързо и безотказно. В края на третата седмица Мейзър му показа последната им битка, само че този път заснета от зрителната точка на противника.
— Ето какво е видял той, когато сте го атакували. За какво ти напомня вашата атака? Бързината и реакциите например?