Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Петра бе скептична относно предложената награда. Познаваше Ахил достатъчно добре, за да знае, че е напълно способен да обяви награда за главата на някого, когото вече е убил. Какво по-добро прикритие? Все пак, ако случаят беше такъв, това означаваше, че той няма пълни правомощия за действие от Тикал Чапекар — ако се налагаше да върши нещо тайно от индийското правителство, значи властта му не беше пълна.
Когато се появи, по лицето му нямаше следи от синини. Може би от ритника й не бяха останали белези или пълното им заличаване изискваше две седмици. Нейните синини още не бяха изчезнали съвсем, но никой не можеше да ги види под дрехите. Дали Ахил имаше проблеми с тестисите? Дали се е наложило да се консултира с уролог? Тя се постара да не издава самодоволството си.
Ахил разтръби колко успешно вървяла войната и колко добре се справяли в отдела за планиране. Снабдяването на армията било добро въпреки кокошкарските набези на тайландците. Всичко вървяло по график — актуализиран график, разбира се.
Пълни глупости. Опитваше се да лъже онези, които са създали плана. Много добре знаеха, че войската тъпче на едно място. Че още се сражават с бирманците в равнината Иравади, защото набезите на тайландците не им позволяват да организират офанзива, за да изтласкат бирманците в планините и да продължат към Тайланд. Какъв ти график? Вече нямаше график.
Намекът на Ахил беше ясен: това е официалната версия. Нищо казано в тази зала не бива да излиза навън, никакъв намек, че нещата не вървят по плана.
Иначе всички в отдела за планиране надушваха поражение. Снабдяването на толкова голяма армия бе изразходило много от индийските ресурси. Загубата на половината от провизиите при вражески нападения изяждаше запасите на страната по-бързо, отколкото можеха да ги възстановят.
При тези темпове на производство и консумация войската щеше да остане без боеприпаси до седем седмици. Това обаче нямаше значение — защото ако не стане чудо, след четири щяха да свършат горивото.
Всички знаеха, че ако бяха действали по плана на Петра, Индия щеше да е в състояние да продължава тази офанзива и щяха вече да са сломили бирманската съпротива. Войната щеше да се е прехвърлила на тайландска земя и индийската войска нямаше да напредва с мравешки стъпки, притисната от времето.
В залата за планиране не разговаряха, но в стола обсъждаха проблемите, макар и внимателно и заобиколно. Късно ли беше да променят стратегията? Не, но това би означавало изтегляне на основните индийски сили, което нямаше как да остане скрито от народа и медиите. И би довело до политическа катастрофа. Но все пак изчерпването на мунициите и горивото щеше да е по-фатално.
— Във всеки случай трябва да съставим план за изтегляне — каза Саяги. — Ако не се случи чудо — някой полеви офицер да прояви неочаквана находчивост, в Бирма или Тайланд да настъпи политическа криза — ще имаме нужда от план за евакуация на хората си.
— Съмнявам се, че ще ни позволят да губим време за това — отбеляза друг.
Петра рядко говореше по време на хранене, макар че вече редовно сядаше с останалите. Сега обаче се обади:
— Направете го в главите си.
Те замълчаха за момент. Саяги кимна:
— Добра идея. Така няма да искаме разрешение.
От този ден една част от времето за храната бе посветена на обмен на тайни доклади между членовете на екипа за напредъка в изработването на плана за изтегляне.
След няколко дни Петра пак се обади на масата, но този път не във връзка със стратегическото планиране, поне не пряка. Някой се пошегува, че сега имали най-голяма нужда от Бозе. Петра знаеше историята за Субхас Чандра Бозе, нетаджи на поддържаната от японците антибританска Индийска национална армия през Втората световна война. След като загинал при самолетна катастрофа на път за Япония след войната, сред индийците се появила легенда, че не е мъртъв, че се крие някъде и планира завръщането си, за да поведе народа към свободата. През следващите векове завръщането на Бозе се споменаваше като шега, но и сериозно — означаваше, че както навремето британската власт, сегашното правителство не служи на интересите на народа.
След споменаването на Бозе разговорът премина в обсъждане на Ганди. Някой спомена за „мирната съпротива“ — без да намеква, разбира се, че някой в отдел „Планиране“ смята да предприеме тази тактика. Друг каза: