Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
След няколко секунди информацията потече към форума на Питър Уигин.
Едва след това изпратиха електронно писмо до върховното командване — то щеше да мине през компютъра на Ахил.
— Саяги — каза някой, — видя ли какво друго е публикувано там? На страницата.
Петра също влезе в страницата на Лок и видя, че водещата статия във форума е озаглавена „Китайското предателство и поражението на Индия“. Подзаглавието гласеше: „Китай ли е поредната жертва на този извратен психопат?“
Докато четяха статията, описваща как Китай е дал гаранции едновременно на Тайланд и Индия, а се кани да нападне и двете войски, когато са най-уязвими, а във втория случай — и изтощени, започнаха да получават същия текст като спешно послание в електронните си пощи. Това означаваше, че става с разрешение от командването — Чапекар бе разбрал какво иска да каже Лок.
Така електронното писмо с плановете им за незабавно изтегляне на индийските войски от Бирма щеше да достигне до министър-председателя в най-подходящия момент.
— Уха — възкликна Саяги. — Ще ни вземат за гении.
— Ние сме гении — измърмори някой и всички се засмяха.
— Мислите ли, че белгийчето пак ще дойде да ни обяснява колко добре върви войната? — попита тамилът.
Сякаш в отговор отвън се чуха изстрели.
Петра се обнадежди: може би Ахил се е опитал да избяга и са го застреляли.
Бързо обаче й хрумна една по-реалистична мисъл: Ахил е предвидил тази възможност и сега използваше личните си телохранители, за да се измъкне.
Накрая я обхвана отчаяние: „Когато дойде за мен, ще ме убие ли, или пак ще ме завлече със себе си?“
Още изстрели.
— Да се разпръснем — предложи Саяги.
Тръгна към вратата, която внезапно се отвори. Ахил влезе, следван от шестима сикхи с автомати.
— Сядай, Саяги — нареди белгийчето. — Боя се, че вече сте заложници. Някой направи своеволни намеци за мен по мрежата и когато отказах да се предам на властите, докато трае разследването, избухна кратка престрелка. За щастие имам добри приятели и докато чакаме да ми осигурят транспорт до неутрална територия, вие сте гаранцията за безопасността ми.
Веднага двама от възпитаниците на Военното училище, които бяха сикхи, се изправиха и попитаха войниците на Ахил:
— Нима сте готови да ни убиете?
— Щом помагате на врага.
— Той е врагът! — заяви един от сикхите от Военното училище и посочи Ахил.
— Мислите ли, че китайците ще се отнасят по-добре към народа ни от правителството в Делхи? — попита другият.
— Спомнете си какво направиха китайците в Тибет и Тайван! Това чака и нас, заради него!
Сикхските войници явно се колебаеха.
Ахил извади пистолет от кобур зад гърба си и ги застреля един подир друг. Последните двама се опитаха да го нападнат, но всеки куршум попадна в целта.
Залата още кънтеше от гърмежите, когато Саяги попита:
— Защо просто не те застреляха?
— Накарах ги да изпразнят автоматите си, преди да влезем — обясни Ахил. — Казах им, че е в името на безопасността. Но не си мислете, че можете да ме надвиете, защото съм сам с полупразен пълнител. Тази зала е заредена с експлозив, който ще избухне, ако сърцето ми спре. Детонаторът се задейства от устройство, имплантирано под кожата на гърдите ми.
Мобилният му телефон иззвъня и без да отмества пистолета, Ахил вдигна:
— Не, един от войниците го прихвана нещо и се наложи да застрелям неколцина от хората си, за да не пострада някое от децата. Положението не се е променило. Следя цялата база. Не се месете и малките няма да пострадат.
На Петра й идваше да се изсмее. Повечето възпитаници на Военното училище бяха по-големи от Ахил.
Белгийчето изключи телефона и го прибра в джоба си.
— Казах им, че съм ви взел за заложници, преди да го направя — обясни.
— Хванаха те по бели гащи, а? — попита Саяги. — Няма откъде да си знаел, че ще имаш нужда от заложници и че всички сме тук. Няма никакви експлозиви в залата.
Ахил се обърна и спокойно го застреля в главата. Саяги падна. Неколцина други изкрещяха от уплаха. Ахил спокойно смени пълнителя.
Никой не се опита да го нападне, докато презареждаше.
„Дори аз — помисли си Петра. — Хладнокръвното убийство е най-добрият начин да сломиш волята на противника.“
— Сатяграха — изрече тя.
— Какво означава това? — попита Ахил. — На какъв език е?
— На хинди. Означава „да изтърпиш каквото се налага“.
— Забранявам да се говори на хинди. И на който и да е друг език освен английски. Освен това, ако говорите, ще се обръщате към мен. И избягвайте глупави и дръзки забележки като думите, с които Саяги си изпроси смъртта. Ако всичко мине добре, хората ми ще са тук след няколко часа. С Петра ще заминем и ще ви оставим на новото ви правителство. Китайското.