Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Всички погледнаха Петра. Тя се усмихна на Ахил:
— Значи палатката ти още е отворена за мен, така ли?
Той също се усмихна. Топло. С любов. Като целувка.
Петра обаче знаеше, че я взема само за да се наслади на фалшивите й надежди, преди да я блъсне от хеликоптера, да я удуши на пистата или ако изгуби търпение, да я застреля още преди да е излязла от стаята. Вече нямаше нужда от нея. Триумфът му беше близко — Китай щеше да го приеме като герой, архитектът на китайската победа над Индия. Сигурно вече се подготвяше да вземе цялата власт в Китай, след което щеше да тръгне да завладее другата половина от света.
Засега обаче тя бе жива, както и останалите й другари освен Саяги. Причината Саяги да умре обаче не бяха думите му към Ахил. Той го уби заради изпращането на плановете за отстъпление във форума на Лок. Понеже в тях се предвиждаше изтегляне под непредвидим вражески огън, те все още бяха използваеми въпреки китайското нашествие в Бирма, въпреки бомбардировките на китайците над оттеглящите се войски. Индийците щяха да окажат съпротива. Китайците доста трябваше да се потрудят, за да победят.
В крайна сметка обаче победата им беше сигурна. Индийската съпротива щеше да продължи не повече от няколко дни, колкото и храбро да се отбраняваха. В един момент камионите нямаше да имат гориво и боеприпасите щяха да свършат. Войната бе изгубена. Индийският елит имаше съвсем малко време да избяга, преди китайците да нахлуят и да използват любимия си метод за обезглавяване на интелигенцията в окупираната страна.
В разгара на тези събития възпитаниците на Военното училище, които са предпазили Индия от тази опасна ситуацията и чийто план бе единствената временна пречка пред китайците, стояха в тази зала със седем тела, един пистолет и едно момче, което бе предало всички.
След повече от три часа от далечината отново се чуха изстрели. Гърмежи на противовъздушни оръдия.
Ахил веднага се обади по телефона:
— Не стреляйте по хеликоптерите или започвам да избивам тия вундеркиндчета.
Затвори, преди от другата страна да успеят да му отговорят.
Стрелбата секна.
Чу се бръмчене от витла, хеликоптерите кацнаха на покрива.
„Какво глупаво място за приземяване — помисли си Петра. — Това, че покривът е маркиран като хеликоптерна площадка, не означава, че трябва да кацнат там. Така индийските войници, които са обкръжили сградата, ще имат лесна мишена и ще видят всичко, което става. Ще видят кога Ахил излиза на покрива. Ще знаят кой хеликоптер да свалят най-напред, защото той ще е вътре. Ако това е най-добрият план, който могат да измислят, на Ахил ще му е трудно да завладее света с помощта на Китай.“
Дойдоха още хеликоптери. След като покривът беше зает, няколко кацнаха и на земята.
Вратата се отвори, влязоха десетина китайски войници. Последва ги офицер, който отдаде чест на Ахил и каза:
— Дойдохме веднага, господин главнокомандващ.
— Браво. Качете всички на покрива.
— Нали каза, че ще ни пуснеш! — възкликна едно момче.
— По един или друг начин в крайна сметка пак ще попаднете под китайска власт. Наредете се до стената.
Долетяха още хеликоптери. Прокънтя експлозия.
— Глупаци — измърмори тамилът. — Ще ни избият.
— Колко жалко — отбеляза Ахил и насочи пистолета си към главата му.
Китайският офицер заговори по радиостанцията.
— Чакайте! — възкликна. — Не са индийци. Имат тайландски отличителни знаци.
„Бийн! — помисли си Петра. — Най-после дойде.“ А може би сега щяха да я убият. Защото ако операцията не се ръководеше от Бийн, тайландците нямаше да се поколебаят да избият всеки в базата.
Втора експлозия, после още една.
— Всички хеликоптери на покрива са унищожени — съобщи китайският офицер. — Сградата гори, трябва да се махаме.
— Чия, между другото, беше кретенската идея да кацнете на покрива? — попита Ахил.
— Това беше най-близкото място, от което можехме да ви евакуираме! — гневно отговори китаецът. — Нямаме достатъчно място да вземем всички.
— Вземаме всички — настоя Ахил, — дори да оставим част от войниците.
— И без това след няколко дни ще ги пипнем. Никога не оставям войниците си!
„Добър командир — помисли си Петра, — само тактиката му малко куца.“
— Няма да ни пуснат да излетим, ако не вземем вундеркиндчетата им.
— Тайландците така или иначе няма да ни позволят да излетим!
— Разбира се, че ще ни позволят — настоя Ахил. — Дошли са да ме убият и да спасят нея.