Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Не, това е пасивна съпротива.
В този момент се намеси Петра:
— Индийци сте. Знаете думата. Сатяграха. И това не означава нито мирна, нито пасивна съпротива.
— Не всички говорим хинди — отбеляза един тамил.
— Да, но всички би трябвало да знаете за Ганди.
Саяги се съгласи:
— Сатяграха е нещо друго. Готовност да изтърпиш големи страдания, за да направиш онова, което е най-правилно.
— Каква е разликата?
— Понякога мирното бездействие не е най-добрата тактика — обясни Петра. — Важно е човек да не се крие от последствията. Да понасяш, каквото ти е писано.
— Звучи ми като гол кураж — отбеляза тамилът.
— Трябва да имаш кураж да постъпиш, както е правилно — заяви Саяги. — Да имаш кураж дори ако не можеш да успееш.
— Какво ще кажете за цитата: „благоразумието е най-добрият израз на кураж“?
— Това са думи на един страхливец в пиесите на Шекспир — обади се друг.
— Не виждам противоречие — отбеляза Саяги. — Става дума за съвсем различни случаи. Щом има шанс за победа по-късно, ако се оттеглиш сега, по-добре да запазиш силите си. Но в личен план, като индивид, щом знаеш, че ако сториш онова, което смяташ за правилно, може да доведе до ужасна загуба, страдание или дори смърт, сатяграха ти вдъхва кураж да постъпиш според убежденията си от страх да не би страхът да попречи на правилното ти решение.
— Ох, парадокс в парадокса.
Петра обаче обърна разговора от повърхностно философстване към нещо съвсем друго:
— Аз се опитвам да постигна сатяграха.
От тишината, която последва, разбра, че поне някои са я разбрали. Тя бе още жива, защото не беше постигнала сатяграха, защото не винаги е постъпвала правилно, а е правила само онова, което й помагаше да оцелее. Смяташе да промени нещата. Бе решена да стори най-правилното, независимо дали ще оцелее. И по някаква причина — от уважение към нея, от стъписване пред решителността й или защото проблемът ги накара да се замислят сериозно — останалите запазиха мълчание до края на вечерята, след което разговаряха само за ежедневни проблеми.
Войната продължаваше от месеци, всеки ден Ахил ги убеждаваше колко добре върви всичко, а те тайно продължаваха да се борят с нарастващите проблеми около изтеглянето на войската. Все пак имаше няколко малки победи и на две места индийската армия навлезе на тайландска територия — но това само налагаше удължаване на пътищата за доставка, а войската отново беше в планински район, където голямата численост не носеше превъзходство, а само водеше до разход на провизии. Горивото и боеприпасите продължаваха да намаляват. След няколко дни щеше да се наложи да избират дали да зареждат танковете, или камионите с доставки. Скоро войската щеше да гладува и само пехотата да има възможност да маневрира.
Един ден, след като Ахил си тръгна, Саяги се изправи и заяви:
— Време е да напишем плана си и да го изпратим. Трябва да обявим, че сме победили, и да се изтеглим.
Никой не възрази. Въпреки че по телевизията и мрежата продължаваше да се тръби за големи индийски победи и напредване на тайландска територия, заповедта за отстъпление трябваше да бъде дадена, докато още имаше време и гориво за изпълнението й.
Затова цяла сутрин писаха отделните части от плана. Саяги като техен неофициален командир ги сглоби. Междувременно Петра се ровеше в мрежата, работеше по една задача, възложена й от Ахил, и не участваше в онова, което правеха другите. Не се нуждаеха от помощта й, а Ахил следеше най-внимателно нейния компютър. Докато тя се подчиняваше, той нямаше да забележи, че другите вършат нещо забранено.
Когато почти свършиха, тя заговори, макар да знаеше, че Ахил бързо ще бъде известен какво е казала — дори може би лично я подслушваше.
— Преди да го изпратите като електронно писмо, публикувайте го.
Отначало си помислиха, че има предвид вътрешната мрежа, където всички можеха да го прочетат. Видяха обаче, че тя сочи парче груба, тъмна тоалетна хартия, на което бе написала интернет адрес.
Адреса на форума на Питър Уигин, „Лок“.
Погледнаха я, сякаш е полудяла. Да публикува военен план в мрежата?
Саяги обаче кимна:
— Те цензурират всичките ни електронни писма. Това е единственият начин Чапекар да получи плана ни.
— Издаване на военна тайна — измърмори един.
Не беше нужно да довършва. Всички знаеха наказанието.
— Сатяграха — рече Саяги; взе листчето с адреса и седна зад компютъра си. — Аз ще го направя, никой друг няма да участва. Ще кажете, че сте се опитали да ме спрете. Няма смисъл повече от един човек да поеме последствията.