Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Не по-малко критичен бе към тайландските генерали, които провеждаха войната — или проваляха войната, както се изразяваше. Суриявонг трябваше да се съгласи с него — за да постигнат успех, трябваше да държат силите си разпръснати, но след като тайландската авиация постигна контрол над въздушното пространство на Бирма, генералите съсредоточиха всички войски на предна линия.
— Казах им, че е опасно, а те пак събраха армията на едно място — негодуваше Бийн.
Пхет Ной слушаше търпеливо; Суриявонг също се беше отказал да спори. Бийн беше прав. Много хора вършеха глупости и не от незнание. Разбира се, сигурно щяха да кажат: „Ама откъде да знаем, че Бийн е прав?“
За което Бийн вече имаше готов отговор: „Не бяхте сигурни, че греша! Затова трябваше да внимавате!“
Единственото, което постигна със словоизлиянията си, бе да пресипне за една седмица, а след като възвърна гласа си, вече говореше по-ниско. За дете с толкова дребен ръст дори на тази възраст пубертетът (ако това беше причината) определено настъпваше рано. А може би с толкова викане бе разтегнал гласните си струни.
При поредната мисия обаче Бийн мълчеше, отново бе спокоен, както винаги преди битка. Със Суриявонг последни се качиха в хеликоптерите си, за да се уверят, че всичките им войници са на борда. Отдадоха си чест един на друг, след което затвориха вратите и машините се издигнаха. Свиха витлата, включиха реактивните двигатели и полетяха ниско над Индийския океан. Когато достигнаха остров Чедуба, днешната изходна база, хеликоптерите се издигнаха високо и разгънаха витлата за вертикално кацане.
Тук щяха да оставят резервите си — хора и машини, които да чакат, готови да измъкнат от бойното поле всеки, който претърпи авария или се сблъска с непредвидени усложнения. Бийн и Суриявонг никога не пътуваха заедно — свалянето на един хеликоптер нямаше да обезглави мисията. Всеки от двамата носеше резервна екипировка, за да може сам да завърши мисията. Неведнъж излишното оборудване е спасявало животи и мисии — Пхет Ной се грижеше винаги да са екипирани, защото, както казваше: „Даваме екипировката на командири, които знаят как да я използват“.
Бийн и Суриявонг бяха твърде заети, за да разговарят при подготовката на временната база, но размениха няколко думи, докато гледаха как резервният отряд замаскира хеликоптерите.
— Знаеш ли какво ми се иска? — попита Бийн.
— Нещо друго освен да станеш космонавт, когато пораснеш?
— Иска ми се да зарежем тази мисия и да отпрашим към Хайдарабад.
— И да ни пречукат, без дори да зърнем Петра, която вероятно е преместена някъде в Хималаите.
— Слушай гениалния ми план. Ще вземем за заложници стадо крави и ще заплашим да застрелваме по една на ден, ако не ни върнат Петра.
— Твърде е рисковано, кравите са твърде непокорни добичета. — Шегуваха се, но Суриявонг знаеше, че Бийн постоянно се измъчва от безсилието да помогне на Петра. — Ще дойде и този ден. Питър продължава да търси актуална информация за Хайдарабад.
— Да, вместо да разобличи плановете на Ахил.
Любимата тема за обсъждане. Бийн запази спокойствие само защото бяха на мисия.
— Готови сме — заяви Суриявонг.
— Ще се видим в планината.
Мисията беше опасна. Врагът не можеше да наблюдава всеки километър от пътя, но се беше научил да се мобилизира бързо, когато забележи тайландски хеликоптери. Налагаше се ударният отряд да завършва мисиите си за все по-кратко време. А днешната цел най-вероятно се охраняваше добре. Затова подразделението на Бийн — четири от петте роти — имаше за задача да сломи съпротивата, докато групата на Суриявонг взриви моста и няколко участъци от шосето.
Всичко вървеше по плана — всъщност по-добре от очакваното, защото врагът като че ли не знаеше къде са — когато един войник посочи напред:
— Жена на моста.
— Цивилна ли?
— Така изглежда.
Суриявонг остави хората си да довършат поставянето на експлозивите и се качи на моста. Там наистина стоеше млада индийка, с разперени настрани ръце.
— Някой каза ли й, че мостът всеки момент ще хвръкне във въздуха и не ни дреме кой стои на него.
— Господин командир, тя иска да се види с Бийн.
— Това ли име спомена?
Войникът кимна.
Суриявонг пак погледна жената. Беше много млада. Дрехите й бяха мръсни и дрипави. Дали не бяха военна униформа? Със сигурност местните жени не се обличаха така.