Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Тя го погледна и извика:
— Суриявонг!
Неколцина войници около него издишаха шумно от изненада и учудване. Откъде тази индийка знаеше името му? Суриявонг малко се разтревожи. На войниците можеше да се разчита почти за всичко, но ако нещо религиозно им влезеше в главите, нещата щяха да станат твърде сложни.
— Аз съм Суриявонг.
— Ти беше в армия „Дракон“ и сега работиш с Бийн.
— Какво искаш?
— Искам да поговорим на четири очи тук, на моста.
— Господин командир, не отивайте — предупреди го един войник. — Никой не стреля, но забелязахме шестима индийски войници. Има опасност да ви убият.
Какво би направил Бийн?
Суриявонг излезе на моста, дръзко, без да бърза. Очакваше изстрела, запита се дали ще усети болката, преди да чуе гърмежа. Дали ушите му щяха да предадат сигнала по-бързо до мозъка от нервите в онази част на тялото, където попадне куршума? Или снайперистът щеше да го улучи в главата и всичко да свърши мигновено?
Никой не стреля. Когато Суриявонг се приближи до нея, тя го спря:
— Не се приближавай повече, защото могат да се разтревожат и да те застрелят.
— Ти ли командваш тези войници? — изненада се той.
— Не ме ли позна? Аз съм Вирломи. Бях преди теб във Военното училище.
Той знаеше името й. Но никога не би познал лицето й.
— Завършила си, преди да постъпя.
— Във Военното училище нямаше много момичета. Мислех си, че легендата за мен е останала.
— Чувал съм за теб.
— Тук също съм легенда. Хората ми не стрелят, защото си мислят, че знам какво правя. Мислех си, че и ти си ме познал, защото войниците ви от двете страни на реката не стрелят по индийците, въпреки че със сигурност са ги забелязали.
— Може би Бийн те е познал. Всъщност чух името ти наскоро. Ти си отговорила на писмото му, нали? Била си в Хайдарабад.
— Знам къде е Петра.
— Освен ако не са я преместили.
— Имаш ли по-добри източници? Опитах се да измисля начин да предам информацията на Бийн, без да ме хванат. Накрая осъзнах, че е невъзможно да стане по компютърен път. Трябваше да донеса посланието в главата си.
— Ела с нас.
— Не е толкова просто. Ако решат, че искате да ме плените, няма да се измъкнете оттук. Имат противовъздушни ракети.
— Олеле. Засада. Очаквали са ни.
— Не. Знаеха, че аз съм тук. Не съм им казала нищо, но на всички беше известно, че Криещата се жена е при моста, затова са решили, че боговете закрилят това място.
— И боговете са им заповядали да се подготвят за въздушна атака?
— Не, охраняват мен. Боговете пазят моста, хората — мен. Затова ето каква е сделката. Ще приберете експлозивите. Прекратете мисията. Те ще видят, че имам власт да накарам врага да си тръгне, без да разруши нищо. След това ще извиквам един от отлитащите хеликоптери да ме вземе. Така ще знаят, че тръгвам по собствена воля. Само това е начинът да се измъкнете оттук. Не се сещам друг.
— Не обичам да се отказвам от мисии — измърмори Суриявонг, но преди тя да възрази, се засмя и добави: — Но не се тревожи. Планът ти е добър. Ако Бийн беше на мое място, веднага би се съгласил.
Върна се при хората си и ги успокои:
— Не, не е богиня или светица. Това е Вирломи от Военното училище и носи сведения, които са много по-ценни от моста. Прекратяваме мисията.
Войникът го погледна недоумяващо. Личеше си, че търси някаква магическа причина в заповедите.
— Редник. Аз не съм омагьосан. Тази жена е запаметила плана на командната база в Хайдарабад.
— Защо Индия ще ни го дава?
— Защото негодникът, който започна тази война, държи една затворничка, която е жизнено важна за стратегията им.
Този път войникът се окопити. Очевидно нямаше магия. Извади сатстанцията от колана си й натисна копчето за прекратяване на мисията.
Сапьорите веднага започнаха да прибират експлозивите. Ако се наложеше да бягат, без да ги вземат, щеше да се подаде друг сигнал, за незабавна евакуация. Суриявонг не искаше нищо от оборудването им да попадне в индийски ръце. Пък и беше по-добре да се изтеглят непринудено.
— Редник, трябва да изглеждам като хипнотизиран от жената. Това не е така, но трябва да се престоря, та индийците да си помислят, че съм в нейна власт. Разбра ли?
— Тъй вярно.
— Затова, когато пак отида при нея, ще кажеш на Бийн да изтегли всички хеликоптери освен моя, за да видят индийците, че си тръгваме. След това му кажи „Петра“. Ясно ли е? Не му казвай нищо друго, колкото и да любопитства. Може да ни наблюдават, ако не тук, от Хайдарабад.
Или от Пекин, но Суриявонг не искаше да усложнява обясненията.