Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Слушам.
Суриявонг обърна гръб на войника, върна се при Вирломи и коленичи пред нея.
Зад гърба си чу, че войникът предава точно думите му.
След малко хеликоптерите започнаха да излитат от двата бряга на дефилето. Войниците на Бийн се изтегляха.
Суриявонг се изправи и се върна при хората си. Ротата му бе дошла с два хеликоптера.
— Всички се качете в машината с експлозивите — нареди той. — В другия хеликоптер да останат само пилотите.
Войниците се подчиниха незабавно и след три минути Суриявонг беше сам в началото на моста. Обърна се и пак се поклони на Вирломи, след което бавно се отдалечи към хеликоптера си и се качи.
— Издигнете се бавно — нареди на пилота. — След това прелетете бавно покрай жената на моста, но обърнете вратата към нея. Не насочвайте оръжия, не правете нищо, което би могло да се разтълкува като заплаха.
Суриявонг наблюдаваше през прозореца. Вирломи не правеше никакъв знак.
— Издигнете се по-високо — заповяда, — сякаш си тръгваме.
Пилотът се подчини.
Накрая Вирломи заръкомаха, даде знак да се приближат, бавно, сякаш с всяко движение привличаше хеликоптера към себе си.
— Намали скоростта и започни да се спускаш към нея. Няма място за грешки. Не искам течението да я засмуче в перките.
Пилотът се изсмя мрачно и ловко приближи голямата машина към моста, достатъчно далеч, за да няма опасност за Вирломи, но достатъчно близо, за да може с няколко крачки да се качи.
Суриявонг изтича до вратата и я отвори.
Вирломи не се приближи с обикновени крачки, а сякаш танцуваше. На всяка стъпка извършваше ритуални кръгови движения.
На Суриявонг изведнъж му хрумна нещо, слезе и падна ничком пред нея. Когато тя се приближи, той й каза:
— Мини по мен! — достатъчно високо, за да го чуе в бръмченето на машината.
Тя стъпи с босите си крака на раменете му и мина по гърба му. Едва ли можеше да има по-ясен знак за индийските войници, че Вирломи не само е спасила моста им, ами и има пълна власт над хеликоптера.
Тя се качи.
Суриявонг се изправи, бавно се обърна и влезе спокойно, сякаш се разхождаше.
Щом се озова вътре, затръшна вратата и изкрещя:
— Излитай бързо! Включи реактивните двигатели!
Хеликоптерът се издигна с главозамайваща скорост.
— Закопчай си колана! — нареди Суриявонг на Вирломи.
След това, като видя, че не е запозната с разположението в такъв вид летателен апарат, я бутна да седне и тикна двата края на колана в ръцете й. Тя разбра и се закопча, а той седна на друга седалка. Суриявонг закопча колана си точно когато реактивните двигатели се задействаха. Машината се изстреля като ракета над пролома, далеч от обсега на противовъздушната отбрана.
— Ти си най-добрият подарък за тази мисия — рече й Суриявонг.
— Много се забавихте. Очаквах мостът да е сред първите ви цели.
— Досетихме се какво ще реши противника, затова се бавехме.
— Глупости. Трябваше да разсъждавам обратно на всяка логика, за да се досетя как би постъпил един зубрач от Военното училище.
Още щом я видя на моста, Бийн се досети, че това трябва да е Вирломи, индийката, която отговори на темата му за Бризеида. Само се надяваше Суриявонг да разбере какво става, преди да реши да застреля някого. И Сърдитко не го разочарова.
Когато се върнаха на временната база, Бийн само леко поздрави Вирломи, преди да започне да раздава заповеди:
— Искам цялата площадка да се демонтира. Всички се изтегляме.
Докато ротните командири следяха работата, Бийн нареди един от свързочните отряди да го свърже с мрежата.
— Това е сателитна връзка — отбеляза един войник. — Веднага ще ни засекат.
— Преди някой да реагира, ще сме се махнали.
Едва тогава започна да обяснява на Суриявонг и Вирломи:
— Носим пълна екипировка, нали?
— Да, но нямаме пълни запаси от гориво.
— Ще се погрижа за това. Тръгваме за Хайдарабад.
— Но аз още не съм начертала плановете.
— Ще имаш възможност по време на полета. Този път ще пътуваме заедно, Суриявонг. Няма друг начин — и двамата трябва да знаем плана.
— Чакахме толкова дълго, защо да бързаме сега? — попита Суриявонг.
— По две причини. Колко време мислиш, че ще му трябва да Ахил, преди да научи, че ударният ни отряд е взел една индийка, която ни е чакала на моста? Второ — смятам да принудя Питър Уигин да действа. Настъпваме по всички фронтове и ще се движим по гребена на вълната.
— Каква е целта? — поинтересува се Вирломи. — Да спасим Петра? Да убием Ахил?
— Да евакуираме всички възпитаници на Военното училище, които се съгласят да дойдат с нас.
— Никога няма да изоставят Индия. Дори може аз да реша да остана.