Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Един ден по-рано Тор Ларсен може би щеше да се съгласи с фанатика. Но в този едър, малко муден норвежец бе станало нещо, което го изненада. За пръв път през живота си той мразеше някого толкова, че беше готов да го убие. Един вътрешен глас му каза: „Не ме е грижа за вашата украинска мечта, господин Свобода. Вие няма да унищожите моя екипаж и кораба ми.“
Във Феликстоу на съфъкското крайбрежие един офицер от бреговата охрана се отдалечи от своя приемател и вдигна телефона.
— Дайте ми Министерството на околната среда в Лондон — каза той на телефонистката.
— Божичко, тия холандци здравата са загазили — каза помощникът му, който също бе чул разговора между „Фрея“ и контролна служба Маас.
— Не само холандците — каза старшият от бреговата охрана. — Погледни картата.
На стената имаше карта на цялата южна част на Северно море и на северния край на Ламанша. На нея се виждаше, че крайбрежието на Съфък е точно срещу устието на Маас. На нея офицерът от бреговата охрана бе отбелязал с маркер местоположението на „Фрея“. Тя се намираше точно по средата между двете крайбрежия.
— Ако корабът бъде хвърлен във въздуха, нашият бряг също ще бъде залян от две педи нефт, като се почне от Хъл и се стигне до Саутхемптън.
Само след няколко минути той вече разговаряше с един служител в Лондон, с един от хората от отдела в министерството, който се занимаваше специално със случаите на разливане на нефт. Това, което му каза, стана причина една чаша чай в Лондон да изстине напълно.
Дирк ван Гелдер можа да хване министър-председателя в резиденцията му, тъкмо когато той се канеше да потегли за службата си. Настойчивостта на началника на пристанището убеди младия помощник от канцеларията на Министерския съвет да подаде телефона на министър-председателя.
— Ян Грайлинг — каза той в слушалката. Колкото повече слушаше Ван Гелдер, толкова повече се издължаваше лицето му.
— Какви са тези хора? — попита той.
— Не знаем — каза Ван Гелдер. — Капитан Ларсен четеше предварително написано изявление. Беше му забранено да се отклонява от него и да му се задават въпроси.
— Щом върху него е бил упражнен натиск, може би не е имал друга възможност, освен да потвърди разполагането на експлозивите. Може би това е блъф — каза Грайлинг.
— Не смятам, че е така, господине — каза Ван Гелдер. — Ще ми позволите ли да ви донеса лентата със записа?
— Да, веднага с вашата кола — каза министър-председателят. — Направо в Министерския съвет.
Той остави слушалката и тръгна към лимузината си, мозъкът му работеше трескаво. Ако заплахата се окаже реална, тази ясна пролетна утрин е донесла най-тежката криза, откакто той възглавява кабинета. Щом колата се отдели от бордюра, следвана от неизбежния полицейски автомобил, той се отпусна назад и се опита да обмисли най-неотложните действия, които трябваше да предприеме. Едно незабавно заседание на Министерския съвет, разбира се. Журналистите няма да се бавят. Сигурно много уши са чули разговорите между кораба и брега, някой все ще съобщи на пресата до обед.
Трябваше да информира сума чужди правителства чрез техните посолства. И да утвърди спешното създаване на комитет по преодоляване на кризата, съставен от специалисти. За щастие, познаваше голям брой такива специалисти от времето, когато преди няколко години бяха завзети Южните Молукски острови. Когато колата наближи сградата на Министерския съвет, той си погледна часовника. Беше девет и половина.
Терминът „комитет по преодоляване на кризата“ вече бе хрумнал, макар и още да не бе изречен, в Лондон. Сър Рупърт Мосбанк, постоянен заместник-министър на околната среда, разговаряше по телефона с главния секретар на кабинета сър Джулиън Фланъри.
— Още е много рано, разбира се — каза сър Рупърт. — Не знаем кои са те, колко са, сериозни ли са заплахите им и има ли изобщо някаква бомба на борда. Но ако наистина в морето се излее такова количество нефт, това ще е много мръсен номер, разбира се.
Сър Джулиън се позамисли, гледайки през прозорците на кабинета си на първия етаж към Уайтхол.
— Много добре направихте, че ми се обадихте толкова бързо, Рупърт — каза той. — Мисля, че ще постъпя правилно, ако незабавно уведомя министър-председателката. Междувременно, само като предпазна мярка бихте ли помолили двама-трима от най-добрите си мозъци да нахвърлят заедно докладна записка за евентуалните последици, ако корабът бъде взривен? Става дума за скоростта на изтичането, за площта от океана, която ще се залее, за приливите и отливите, за теченията, за площта по нашата брегова линия, която може да бъде засегната. Нещо по тези въпроси. Сигурен съм, че тя ще поиска такава.