Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Сирен и Бретонови не влязоха вътре. Старият вожд също излезе с вълненото си червено наметало, с изправен гръб. Един по един дойдоха и останалите индианци, усещайки, че ще се случи нещо важно. Те стояха с мълчаливо търпение в синкаво златистия залез на слънцето, проблясващо тъжно зад дърветата, когато примесеният с дим вечерен въздух започна да се захлажда.
Колоната войници се появи иззад дърветата. Те излязоха точно в откритата част на селището, избелелите им униформи бяха невероятно спретнати, медните им копчета блестяха, а мускетите бяха готови. С двамата мъже начело на колоната с шапки с пера и кадифени дрехи със златни шнурове и с шпаги отстрани, картината беше олицетворение на великолепието и величието на Франция.
Колоната приближи вожда в твърдо и образцово спазване на правилата на протокола. Нито Рене, нито Туше, които бяха начело на колоната, не показаха с нищо, че са забелязали присъствието на някой друг. Когато се размениха необходимите поздрави, Рене извади свитък, завързан с лента и подпечатан, разви го и го прочете на стария вожд с твърд, ясен глас:
Написано в приповдигнатия официален стил, това беше заповед за арест. Мъжете, известни като Пиер, Жан и Гастон Бретон, заедно с жената Сирен Мари Естел Нолте са бегълци, обвинени в престъпления срещу краля. Те трябваше да бъдат арестувани и отведени в Ню Орлиънс на съд. Стоките, които притежават, трябваше да бъдат конфискувани като доказателства срещу тях. Всеки опит за бягство ще се разглежда като признание във виновност и ще се постъпва съобразно това.
Сложиха на Сирен белезници и от двете й страни застана по един войник. Бретонови бяха оковани от врата до петите и бяха свързани заедно. Рене не взе участие в процедурата, а остана на известно разстояние, консултирайки се с младия командващ офицер относно търсенето на стоките. Сирен си помисли, че той преднамерено остава настрана от тях, но дали от тактичност или презрение — не можеше да каже.
Туше беше този, който се погрижи да бъдат сложени в окови. На лицето на дребния човек личеше злорадо доволство, когато проверяваше белезниците и стягаше връзките, а гласът му, когато ги вкарваше в бараката, определена за през нощта, беше покана за бягство, за да може да има удоволствието да ги застреля.
Удоволствие, което те не му доставиха. Сирен, гледайки покорството на Бретонови и поражението, изписано на лицата им, осъзнаваше с болка, че тя им е докарала това. Ако не беше измъкнала Рене от реката, ако не й беше дошла безумната идея да го използва, за да получи независимост, ако не беше ги накарала да оберат кралския склад, те нямаше сега да са тук. Нямаше значение, че техният начин на живот бе в противоречие с доброто на Франция или, че те се занимаваха с това години преди тя да дойде при тях — тя знаеше, че вината е нейна.
Сигурно имаше някакъв начин да им помогне, някаква хитрост… Трудността беше, че нищо не й хрумваше. Заповедта за арестуването им беше в името на краля, а не на губернатора. Това, и официалният документ в ръцете на Рене, и че войниците явно получаваха заповедите от него, показваше, че той се е разкрил като агент на короната. Щом той повече не се боеше от разкриване, тогава каква защита можеше да има срещу него?
Отговорът беше — никаква. Абсолютно никаква.
Връщането в Ню Орлиънс стана без произшествия. Поставиха Сирен сама в килия. Беше малка стаичка с ниско и тясно легло, покрита с тънко одеяло, нощно гърне и тесен, висок прозорец. През него тя можеше да чуе хората, които минават по Плейс Роял и звъна на камбаната от съседната църква. Понякога й се струваше, че чува стражите да говорят с Бретонови, но на нея не й беше позволено да говори с тях, нито да изпраща съобщения, или да приема посетители. През по-голямата част от времето никой не й обръщаше внимание. Скоро, обаче, тя разбра, че нейният затвор е привилегирован. Храната беше вкусна. Освен това белезниците й бяха свалени и донесоха вързопа й с дрехи, които беше взела в индианското селище и през по-голяма част от сутрините й донасяха леген със студена вода да се измие.
Беше се надявала, че Рене може да дойде при нея. Той не дойде. Очевидно не чувстваше нужда да се обяснява, нямаше желание да вкуси победата от бързото си възмездие над нея. Тя трябваше да знае, че той нямаше да позволи тя да остане заплаха за него. Щеше да го осъзнае, ако не беше толкова объркана от откритията, които направи за него.
Тя обмисляше въпроса с подправените банкноти, които той притежаваше и дали това все още може да бъде използвано като щит. Имаше обаче една трудност — тя не знаеше какво е направил той с тях. Другата беше, че не може да използва доказателствата, след като не можеше да го види и да говори с него. Но най-голямата трудност беше, че сега, когато той беше разкрил самоличността си, никой не би повярвал в съществуването на тези банкноти, ако той реши да отрича, че знае нещо за тях! Твърденията й нямаше да изглеждат като нещо повече от бълнуване на човек, който вече чува свистенето на камшика.