Нежният измамник

Анжелика не смееше да се помръдне. След малко се наведе, притисна компреса към раната му и започна да го превързва.

— Щеше да бъде много по-просто, ако ме беше попитал.

— Да, а после? Как щеше да ме посрещнеш — с хладна учтивост или може би със свенливото обяснение, че всички жени са добре настроени към мъжете си — по принцип и от убеждение. Очаквах малко повече страст.

Страст. Тази дума беше по природа мелодраматична и не можеше да бъде друга. Тя можеше да стане истина. Анжелика трябваше да предотврати това. Драматизмът нямаше да й помогне.

— Вероятно сега си разочарован.

— Никога не съм очаквал ти да се хвърлиш между нас, както стори Дебора. Това само би ми доказало, че ми нямаш доверие. Не, не, не съм разочарован. — Рейнолд се наведе, за да може Анжелика до достигне гърба му. Едновременно с това мушна ръце в роклята й. Притисна стегнатата в корсета талия и продължи нагоре, към загърнатите в мека батиста гърди.

Анжелика пое шумно въздух и спря да диша. Затвори очи, преглътна мъчително, после насила ги отвори. Ръцете й затрепериха, но тя все пак успя да навие превръзката около рамото му. Разряза я, за да направи две ивици, и ги завърза на възел. Поле сложи ръка върху коравия му врат и преброи ударите на сърцето му. Събра целия си кураж и го погледна в очите.

— За да се откриеш пред някого, е необходимо да повярваш в него — заговори тихо тя. — Вярата в човека идва от доверието. Може би щях да бъда по-доволна от ролята си на съпруга, ако можех да бъда сигурна, че наистина съм омъжена за теб.

Лицето му потъмня от гняв, кръвта заби силно във вените му. Също така бързо гневът изчезна и отстъпи място на тиха замисленост.

— Ако това е толкова важно за теб — започна колебливо той, — мисля, че лесно можем да го уредим. Бихме могли да повторим церемонията тук, в „Боньор“, със свещеник и всичко необходимо.

Анжелика се отдръпна рязко.

— И ти си готов да го направиш?

— Защо не?

— Свързано е с много разходи. — Думите й издаваха искрено смайване.

— Все ми е едно, ако това ще те успокои и ако след това заживеем като истинско семейство. — Палците му се плъзгаха по зърната на гърдите й и Анжелика усети как се разтреперва от възбуда.

— Но нали веднъж вече си положил брачна клетва? — попита задъхано тя.

— Ако го направя още веднъж, ще се обвържа още по-здраво — усмихна се той. — Това би трябвало да ти е ясно. — Без да сваля роклята й, той развърза връзките на фустите и меката коприна се свлече на пода. — Надявам се, че си превързала добре рамото ми, защото нямам намерение да отложа изпълнението на приятните брачни ритуали, докато за втори път стана твой съпруг.

Готовността му да повтори брачната церемония беше сигурно доказателство, че двамата наистина са се венчали! Или тя само се надяваше да е така? Във всеки случай не можа да скрие колко е зарадвана от готовността му. Щом искаше страст, тя нямаше да се пазари на дребно. Тази вечер изпитваше страстна радост от великодушието му, страстна благодарност, че раната се оказа лека, страстно въодушевление, че той я желае не по-малко, отколкото тя него.